Лидерството, мотивацията и доброволчеството през погледа на участниците в проект „Стъпка напред“

Тридневно изнесено обучение на тема „Младежко лидерство и доброволчество“ се проведе в Туристически дом „Кайлъка“ в Плевен. Инициативата е част от проект „Стъпка напред! – действие за личностно и социално развитие на младите хора“, № НПИМД-КО1-ОБЛ-021/2023, който се изпълнява от читалище „ЛИК – 1959“ – Плевен. Проектът е подкрепен от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) г., ключова област 1. „Младежки дейности и младежка работа“ със средства в размер на 29 045 лв.

Участие в тренинга взеха 30 младежи, които заедно със своите обучители говориха за уменията на бъдещето, иновациите и дигитализация, но редом с тях и за базисни умения и ценности, като целеустременост, постоянство, работа в екип, самодисциплина и самоорганизираност. Акцентирано бе и върху това защо е важна индивидуалността и как се изгражда, какви са нагласите за развитие и кой е двигателят зад мотивацията и постиженията, как и какво учим чрез преживяване.

Заедно с екипа на читалище „ЛИК“, като обучители на доброволците се включиха и бивши членове на Младежкия център на читалището – вече изградени и успели млади, които продължават да се връщат, да раздават и споделят, да имат личните си и социални каузи. Ето какво споделиха те за своя опит като доброволци, за предизвикателството да излезеш от зоната си на комфорт, за да бъдеш полезен на някого и за наученото през това време, което, както се оказва, далеч не е изгубено:

Момчил Минков, 26 г., обучител на връстници: „За мен доброволчеството е кауза, която изключително много те развива, като човек и от друга страна – помага да развиваш други хора. Това е нещо, в което се изисква лидерство, много креативност и страст да се впускаш в нещата, но най-вече – готовност за абсолютно всичко. Доброволчеството е една прекрасна кауза и колкото повече съзрява един човек, толкова повече започва да допринася в нея. Неслучайно постоянно четем за доброволческите инициативи на най-популярните и влиятелни хора на нашето време. Може би причината е, че доброволчеството те кара да се чувстваш по-цял и удовлетворен и че нещо ще остане след теб запомнено и признато.

За мен в самото начало движещият мотив преди 12-13 години беше любопитството. След това допълнителна мотивация ми дадоха усмивките на хората и думи като „Ти ме научи“ или „Ти ми даде“. А това е най-големият стимул в човечеството. Дори на работа, когато твоите колеги ти кажат, че си допринесъл с нещо, това е нещо много по-важно от заплатата, която ще получиш в края на месеца.

Доброволчеството ти дава неща, които не можеш да научиш в училище.

Старая се да продължа по този път“.

Александра Иванова, 26 г., обучител на връстници: “Приемам доброволчеството като една много голяма част от мен. То прави всички ни много по-добри. Доста хора мислят, че доброволчеството е нещо, което правиш за другия, по някакъв начин чрез него правиш нещо за себе си. Смятам, че то е подходящо за всеки един човек – без значение дали е екстроверт, като мен или пък е по-затворен.

Емоционалната интелигентност, която днес е „тренд топик“ и в голяма степен е дефицит при тийнейджърите, е може би най-ценното нещо, което ми е дало доброволчеството. Днешното поколение живее в свят на консуматорски желания. Липсва търпение и е трудно да се свържеш с човека срещу теб – общуваме през екраните. Комуникацията лице в лице намалява все повече, а за мен тя е изключително важна, защото изгражда усещанията за хората: колко близо да ги допуснеш до себе си и как да се случи това.

Благодарение на наученото чрез доброволчеството, днес успявам да разбирам какво е необходимо на човека срещу мен и мога да идентифицирам проблем в компанията, в която работя. Примери за това са неефективната комуникация или това как да израстеш и да стигнеш следващото ниво. Младите хора, които постъпват на първата си работа, често след осмия месец искат просто да им увеличат заплатата, а биха могли да опитат с:„Аз съм от осем месеца в тази компания и искам да премина на следващото ниво. Какво трябва да направя, за да се случи това?“

Вече далеч по-подготвени, уверени и готови да споделят преживяното със свои връстници, разказват и част от младите, които за първи път преживяват неформално обучение:

Катерина Вачкова, 15 г., НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен: „Реших да се включа в това обучение, защото знаех, че тук ще се запозная с много хора и ще науча нови неща, които ще ми помогнат по-нататък. Това ще ми вдъхне допълнителна увереност и сама на себе си ще докажа, че имам умения, които мога да демонстрирам в реалния живот. Сред темите, които най-силно ме впечатлиха, бяха тези за емоциите и емоционалната интелигентност. Това са неща, които всеки човек на пръв поглед знае, но е съвсем различно, когато започне да прилага на практика. Много полезни не само за това, но и за бъдещата ми професионална дейност, ще бъдат знанията, които получих на това обучение, свързани с лидерските качества, с комуникацията… Това са много важни неща, защото освен, че съм солов изпълнител, често ми се налага да работя и в екип, а там комуникацията е от голямо значение. Трябва да познаваш човека срещу теб и за знаеш как да постъпиш в определен момент“.

Ивън Минков, 15 г., МГ „Гео Милев“ – Плевен: „Първоначално просто бях любопитен да разбера какво представлява това обучение. Мотивацията ми основно беше свързана с желанието да се запозная с други хора и точно това се получи. За първи път участвам в подобна инициатива и се радвам, че срещнах толкова отворени хора.

Получих много ценна информация, като най-силно впечатлен останах от младия ни обучител Момчил Минков. Той е IT-специалист, какъвто искам да стана и аз. Мисля, че поне 80% от нещата, за които стана въпрос на обучението, наистина ще ни послужат в реалния живот. Много ми хареса и темата за доброволчеството. Филмчето за доброволците от читалище „ЛИК“, което гледахме ми напълни душата, и много ми се иска скоро и аз да стана доброволец, който работи с по-малки деца. Според мен, е много важно човек да бъде  щедър. Ако стои затворен в една стая, не контактува и не помага на никого, нещата няма как да му се получат. Докато ако си доброволец, можеш да общуваш с много хора, да им помагаш, което със сигурност ще ти се върне с положителен знак. Просто ставаш един добър човек, а аз винаги съм смятал, че добротата се връща“.

Ралица Бутрова, 17 г., ГПЧЕ – Плевен: „Подобни извънкласни занимания са ми били много интересни. От другите дейности по проект „Стъпка напред!“ имах някаква идея какво ще се случи и съм ентусиазирана да бъда тук. Всичко е много по-различно, тъй като преподавателите в училище рядко използват по-иновативни методи в учебния процес, а развиването на социалните умения не е във фокуса на преподавания материал. За това не са виновни учителите – такава е учебната програма, по която трябва да работят. От вашите обучения ми харесва това, че не включват само някаква чиста теория, а учим неща, които след това ще ни бъдат полезни в живота. Специално за мен на подобни места сред най-ценните неща е комуникацията с други хора – независимо дали са по-големи или по-малки от мен. Радвам се, че говорихме и за доброволчеството.

Беше ми приятно, че това обучение се случва сред природата, а не в градската среда с всичките излишни шумове. Природата определено предразполага към свобода, приятно и отпускащо е. Разбира се, и участниците бяха добре подбрани. Всички имат огромен потенциал да се развиват“.

Алекс Иванов, 15 г., МГ „Гео Милев“ – Плевен: „За участието ми в това обучение ме мотивира любопитството и факта, че това е доброволческо обучение, а това много ми харесва и ме влече. Бил съм на подобни събития в читалище „ЛИК“, когато темата беше екипната работа. Категорично искам да се занимавам с подобни дейности и занапред. Не намирам никакви негативи, но за сметка на това има много позитиви – на първо място удовлетворението, което получаваш от наученото по теми, свързани с комуникацията, работата в екип и лидерството. А това са все неща, които са много полезни в живота. Тук методите на обучение са доста по-различни от тези в училище, където седим на един чин и 40 минути само ни говорят, а при вас дори и лекционната част е направена много по-интересно. Хубаво е, че всички заставаме в кръг наравно дори с обучителите, а веднага след теорията имаме практика, в която чрез игра разбираме смисъла.

Според мен, всеки човек трябва да участва в подобни инициативи поне веднъж в живота си. Мисля, че смисълът на доброволчеството е да помагаш на другите, но без да очакваш материално възнаграждение. Всичко трябва да е заради личното удоволствие“.

Този материал е изготвен от читалище ЛИК и ММС не носи отговорност за използването на съдържащата се в него информация.