147 години от създаването на Българското опълчение
По време на националноосвободителното движение на българския народ българите провеждат самостоятелни акции и участват в бойните операции на руската армия. Най-ярката им изява по време на войната е свързана с формирането и действията на Българското опълчение. Идеята за неговото създаване възниква през есента на 1876 г. и принадлежи на ген. Р. А. Фадеев. Тя е подкрепена от БЦБО, от Славянските комитети и от Одеското българско настоятелство.
Окончателното решение за създаване на Българското опълчение е взето на 20 октомври 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Н. Николаевич и военният министър ген. Д. А. Милютин. За негов командир е определен ген. Н. Г. Столетов.
Формирането на българските дружини започва в гр. Кишинев. В тях се включват много от българските доброволци, участвали през 1876 г. в Сръбско-турската война. В опълченските дружини влизат и много доброволци от средите на емиграцията и от вътрешността на страната.
В началото на 1877 г. са организирани три батальона под името „Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич”. След обявяване на войната конвоят е реорганизиран в Българско опълчение. От началото на Руско-турската война подготовката на българите продължава в Плоещ. Формираните 6 опълченски дружини включват около 7500 души.
След форсирането на р. Дунав започва изграждането на 6 нови дружини, като за целта е свикан набор от вътрешността на страната. Така съставът на опълчението достига 10 000 души.
Жителите на гр. Самара подаряват на Българското опълчение знаме, изработено още през 1876 г. и предназначено за въстаналите през април българи. Поради потушаване на въстанието знамето не е изпратено в българските земи. На 6 май 1877 г. край Плоещ знамето е тържествено връчено на 3-а опълченска дружина с командир подполк. П. П. Калитин.
На 12 април 1877 г. БЦБО отправя обръщение към българите с призив да се включат на страната на русите и да участват масово в борбата срещу общия неприятел. Два дни по-късно, на 14 април, Обществото е принудено да се саморазпусне, тъй като неговите инициативи и радикални виждания не били в унисон с разбиранията на руските официални среди. Въпреки всичко неговият призив е последван. Много българи се включват в разузнаването и събират необходимите за руското командване данни.
В борбата за национално освобождение Българското опълчение участва в боевете при Стара Загора и отбраната на Шипка, участва и в заключителния етап на войната и се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българския народ.
Информация и снимка: Регионален военно-исторически музей Плевен
НАЙ-НОВИ:
- Задържаха дрогиран и пиян 44-годишен шофьор в град Левски
- Трима дрогирани шофьори засякоха за ден в Плевен и Чомаковци
- Патрони и 147 ампули морфин намериха при проверка в частен дом в плевенско село
- Задържани са 4 лица при специализирана полицейска акция в Плевенско
- Днес: нарушено водоподаване в район на ж.к. „Сторгозия“, в Долни Дъбник, Беглеж, Гривица и Згалево
- Хиляди жители и гости на фолклорния събор “Майски Кукутановец” в Кнежа - фотогалерия
- На 2 май 1876 година /по нов стил/ преждевременно избухва Априлското въстание
- Времето в Плевен: облачно с превалявания на места, Максималните температури ще са между 19° и 21°
- Борис и Борислав празнуват имен ден на 2 май
- Велики четвъртък е!
