Пулмолозите на ,Сърце и Мозък’: 1/3 от пациентите, преболедували тежък ковид, имат нарушения в качеството на живот и сън

Редките болести съществуват, но могат да бъдат излекувани, а много от преболедувалите тежък COVID 19 могат да изпитват нарушения в качеството на живот повече от 10 месеца по-късно. Това са само част от заключенията, които младите пулмолози от отделението по „Пневмология и фтизиатрия“ на болница ,Сърце и Мозък’ обсъдиха с колегите си от страната по време на Лятната научна среща, организирана от Българското дружество по белодробни болести /БДББ/. Дружеството е член на европейското респираторно общество ERS и по традиция в престижния форум участва и световни авторитети в областта на белодробните болести.

„Лятната среща на Дружеството винаги е възможност за обсъждане на нови идеи и обмяна на опит с колеги от цялата страна. Тази година имахме възможност да представим пред широката аудитория два изключително редки клинични случая, както и резултати от собствено проучване относно пост-COVID синдрома“, информира д-р Илия Крачунов, началник на Отделението по пулмология във високотехнологичния болничен комплекс в Плевен.

Първият клиничен случай е представен от д-р Даниела Стойчева и касае еозинофилна пневмония, съчетана с бронхиална астма. Еозинофилната пневмония е остро заболяване с неясна причина, протича с висока температура и с дихателна недостатъчност. Представеният случай е на пациент с бронхиална астма, лекуван погрешно за хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ в продължение на 2 години преди първата му хоспитализация в ,Сърце и Мозък‘. Нелекуваната бронхиална астма може да има сериозни и дори животозастрашаващи последствия, поясняват специалистите. В конкретния случай пациентът е бил хоспитализиран три пъти в рамките на 7 месеца с регистрирани тежки астматични пристъпи, сериозен спад в белодробната функция и един епизод на еозинофилна пневмония. Навременната диагностика (включваща и фибробронхоскопия) и адекватното лечение водят до пълно възстановяване на пациента, без трайни последствия за белите му дробове. В момента той е на инхалаторна терапия за подлежащата астма и белодробната му функция е напълно възстановена.

Вторият представен случай е на пациент с пневмонит, индуциран от имунотерапия, обясни д-р Александър Цаков. „С развитието на медицината достигнахме до нови терапии за белодробния рак, които удължават преживяемостта и съхраняват качеството на живот на онкоболните пациенти в продължение на години. Най-общо казано, тези имунотерапии повишават имунитета на организма срещу туморните клетки и така „спират“ развитието на рака. В редки случаи обаче, те предизвикват имунни реакции срещу собствените органи“, обясняват от отделението по пулмология. Представеният случай касае пациент с белодробен карцином на двойна имунотерапия, чиито бели дробове са тежко увредени, а кожата и черният дроб също са засегнати. Лечението на заболяването е широко дискутирано в научните среди и няма общоприети правила за лечение. В ,Сърце и Мозък’ прилагат пулсова терапия с кортикостероиди от 500 мг дневно с последваща намаляваща доза за месец. В резултат на това контролният скенер отчита пълна резорбция на белодробните изменения, напълно отзвучаване на кожните прояви и тенденция за подобрение на чернодробната функция. „В нашата професия предизвикателствата са ежедневие, но с развитието на медицината пред нас се очертават и нови решения. С резултатите от този случай се надяваме да наклоним везните в полза на пулсовата кортикостероидна терапия при животозастрашаващи имунотерапии – индуцирани пневмонити“, коментира д-р Крачунов.

В рамките на форума за първи път публично са огласени и резултати от собствено проучване на отделението по пулмология относно пост-COVID синдром при пациенти, лекувани в ,Сърце и Мозък’. „Проучването оценява разпространението на пост-COVID синдрома и неговото влияние върху качеството на живот и съня на пациентите“, обясни д-р Иван-Александър Колев. Данните са повече от интересни и показват, че 1/3 от пациентите, преболедували тежък ковид /с хоспитализация/ имат значими нарушения в качеството на живот и сън 10 месеца след изписването си. Наблюдава се и висока честота на последващи хоспитализации. Подробности по изследването тепърва предстоят да бъдат огласени в научна публикация.

„Работата по цялото проучване – организацията, интервюирането на над 100 пациенти, статистическата обработка на данните и изготвяне на резюмето, бе постигнато едва за около месец. Благодарен съм на колегите за отличната екипна работа, която е от ключово значение не само за успешното лечение на пациентите, но и когато даваме своя принос за развитието на световната наука“, заяви д-р Илия Крачунов.