Д-р Валентин Христов за работата на СБАЛК по кардиология в Плевен и доброто сърдечно здраве

Д-р Валентин Христов е специалист по инвазивна кардиология. Завършва медицина в МУ Плевен през 2000 г., курс по ЕКГ в УМБАЛ Плевен през 2001 г., специализация по Вътрешни болести в Катедра по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ Плевен през 2007 г. Владее английски и немски език. От 2007 г. е част от екипа на СБАЛ по Кардиология Плевен. Той е изпълнителен директор на болницата. 

• Д-р Христов, краят на годината е време за равносметка. Какво постигнахте?
• Така е. Моята равносметка не е само за изминалата година. Тя е за петнадесетте години от стартирането на болницата, защото съм пряк свидетел на развитието й. През далечната вече 2007 година СБАЛК по кардиология отвори врати. Тя е връстник на моята голяма дъщеря. Тя се роди в деня, в който подписах трудовия си договор. Де факто и двете израснаха пред очите ми.
• Много или малко са 15 години за една болница?
• Важното е какво е постигнато. Исторически СБАЛК Плевен е първата болница от семейството на Българския Кардиологичен Институт (БКИ). За 15 години изминахме дълъг път.
• Какъв беше старта на новата болница?
• Беше трудно. До тогава бяхме работили в болници без ангиограф и инвазивна кардиология. Тази медицинска дейност беше нещо съвсем ново и голямо предизвикателство за целия екип. Благодарение на нашите учители от Бърно с много бързи темпове успяхме да навлезем, усвоявайки характерните за инвазивната кардиология техники и умения. Доайенът на българската кардиология проф. Младен Григоров ни помагаше и в усвояването на конвенционалната кардиология. Така всичко вървеше едновременно.
• Как реагираха плевенчани и колегите Ви от другите болници?
• До този момент болници с ангиографска лаборатория имаше само в София, Пловдив и Варна. Нито една в Северна България. Пациентите от областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Враца, Монтана и Видин разчитаха на болниците в столицата. Затова понякога се налагаше да чакат по 6 месеца за коронарография. За съвременно лечение на инфаркт въобще не можеше да се мисли. В болниците на тези градове на пациентите с остър инфаркт на миокарда в най-добрия случай се правеше фибринолиза (процес, който разтваря кръвни съсиреци и предотвратява образуването на нови). А в по-малките болници и това не се правеше. За колегите от другите лечебни заведения беше странно цялото това начинание и идеята за ангиографска лаборатория, работеща 24/7. Имаше и известно недоверие. Първия въпрос, който задаваха беше – кой ще работи? Кой ще извършва коронарографиите? Изненадата им беше голяма, когато стана ясно, че ще работят колеги от Чехия. Този факт учудваше и самите пациенти.
• Защо точно от Чехия?
• Чехия е водеща в областта на инвазивната кардиология. Още преди 2007 г. беше изградила мрежа от центрове с ангиографски зали на цялата територия, с което осигуряваше съвременно лечение на пациентите с ИБС (исхемична болест на сърцето) и най-вече на тези с ОМИ (остър миокарден инфаркт). Целта е да се извърши стентиране на запушената артерия в рамките на т.н. „Златен час“. Далновидността на ръководството беше да се направи същото и у нас. Доказателство, че сме на верния път, дойде от статистиката през 2009 г. Смъртността от ОМИ в Област Плевен бе намаляла с 30% само две години след стартирането на болницата. Другото уникално управленско решение бе, че вместо ние да ходим в чужбина, за да се обучаваме в елитни болници, специалистите идваха на място при нас в Плевен, където работейки рамо до рамо с нас, ни учеха и предаваха опита си.
• Само лекари от Чехия ли обучаваха екипите ви?
• Не. Чехите бяха основният екип, който работеше и ни обучаваше. От Прага на регулярни визити пристигаше проф. Петр Видимски, който тогава беше вицепрезидент на Европейското кардиологично дружество. С нас работеше и френският професор Жан-Пиер Басан – президент на Европейското кардиологично дружество за периода 2002-2004 г., участвал в създаването на препоръките за съвременно лечение на инфаркта. Италиански кардиолози също работеха на място с нас. Разбира се, не трябва да забравяме и българските ни колеги. Д-р Стаменка Панчева, която ни „държеше ръцете“ в началото. Също така и доц. Симеон Димитров и д-р Фархад Фуладванд, който ни показа как да лекуваме интервенционално заболявания на периферните съдове. Д-р Петр Блажко от Словакия ни обучаваше да стентираме стеснения на каротидните артерии. Проф. Сотир Марчев въведе в болницата електрокардиостимулацията – поставяне на пейсмейкъри.
• Непрекъснатият процес на работа и усъвършенстване изглежда не е спирал през тези 15 години.
• Така е. В началото ние работихме и се учихме едновременно. Години наред провеждахме научни симпозиуми, семинари и лекции с колеги от областта и страната, за да ги запознаем с резултатите от дейността и новостите в работата ни. Доказахме, че ние можем да бъдем полезни на колегите и всички пациенти. Така с годините спечелихме уважение и доверие.
• Сега вече не сте сами. Как се чувствате като част от едно голямо семейство?
• С голяма усмивка ще Ви отговоря така: ние винаги ще бъдем „батко“ на останалите (2 високотехнологични болници Сърце и Мозък в Плевен и Бургас, 5 специализирани кардиологични болници и 15 медицински центъра). Гордеем се, че сме част от това голямото семейство на БКИ. Работил съм заедно с част от колегите от другите болници и въпреки мащаба продължаваме да имаме приятелски отношения и регулярен професионален обмен. Съвременната и модерна Сърце и Мозък в града ни разполага с много възможности за диагностика и лечение и специалисти от различни специалности – освен кардиолози, там има невролози, неврохирурзи, комплексен онкологичен център, ортопедия и гръдна и съдова хирургия и т.н. Отлично си партнираме с отделението по кардиохирургия. Стремим се да правим най-доброто за нашите пациенти и да оправдаем доверието им.
• Д-р Христов, какво си пожелавате по случай предстоящите празници?
• Пожелавам здраве – на колегите и семействата ни и най-вече на нашите пациенти. Да съумеем да променим негативната тенденция за подмладяване на сърдечносъдовите заболявания и инфарктите. Да помогнем на хората да превъзмогнат страховете си и да търсят навременна лекарска помощ, защото това може да спаси живот и предотврати инвалидизация. Да се радваме на доверието на пациентите и уважението на обществото. И не на последно място – радост, удовлетворение и щастие за всички – отправна точка за доброто сърдечносъдово здраве.