МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И ИНСТИТУЦИИТЕ – КАК СЕ ОТНАСЯТ КЪМ УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА МЕСТНИ ПОЛИТИКИ

Особено интересни, макар и относително очаквани бяха нагласите на представителите на местните власти и институциите. Проучването в трите общини дадоха сходни резултати, въпреки, че се появиха разлики и то в отговорите на въпроси, за които се очакваше категорично утвърдителен отговор.
Въвеждащият въпрос „Смятате ли, че доброто управление предполага участието на гражданите в процеса на формулиране на местни политики и решения?”, получи значителен брой социално желателни потвърждаващи твърдението, че гражданското участие е основен фактор за добро управление в демократична среда. В общините Белене и Левски с „да” са отговорили на 100%, но в община Долна Митрополия, едва 78.3% от реципиентите отговарят утвърдително. Много тревожен е фактът, че 21.7% отговарят „не мога да преценя”. Това може да бъде тълкувано, като невъзможност на повече от една пета от управляващите да оценят гражданите като партньори в процеса на управление, а от тук остава въпроса – как местната власт разбира „доброто управление” като инструмент за развитие на местно развитие.

Смятате ли, че доброто управление предполага участието на гражданите в процеса на формулиране на местните политики и решения?

Въпросът за готовността на гражданите да участват в процеса на управление, оценката на представителите на местната власт, също е различна в трите общини. Очаквано в община Долна Митрополия скептицизмът относно участието на гражданитев процеса на вземане на решения е изразен в сходни на предишния отговор проценти, което се припокрива с резултатите от община Белене. Но изненадващо в община Левски с отговор „не мога да преценя” са отговорили 65% от реципиентите и 5% с категорично „не”.

Изследвайки гражданския сектор в контекста на взаимодействието му с управляващите, става ясно, че представителите на местните власти и местните институции също не са подготвени за реално сътрудничество с гражданите. Необходимо е те да припознаят гражданските организации и експертите извън своите структури като ресурс, с който може по-ефективно да решават общностни проблеми. Въпреки, че смятат своето управление за прозрачно и достъпно за гражданите, истината е че, жителите на населените места не са на същото мнение. Основното разбиране, което управляващите е необходимо да постигнат е, че „доброто управление” е необходимо да приложи петте основни принципа:
• Прозрачност;
• Отчетност;
• Легитимност;
• Качество;
• Ефективност.
За създаването на условия за сътрудничество и взаимодействие между гражданите и местното самоуправление е необходимо двете страни да придобият компетентности и готовност, за да може чрез мобилизиране на гражданската енергия, заедно и чрез диалог да бъдат приоритизирани и обсъждани местните проблеми, за да бъдат намирани и прилагани най-ефективните и ефикасни решения.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Процедура BG05SFOP001-2-009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики на законодателството”, в рамките на Проект „Гражданско участие и публичен контрол в процеса на вземане на решения“, № BG05SFOP001-2-009-0078. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Плевенски Обществен Фонд ЧИТАЛИЩА” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Оперативна програма „Добро управление”.