Спомен за актьора Петър Панков

През 2014 г. отбелязваме 100 години от рождението на Петър Панков и 35 години от неговата кончина. Нека в деня, в който той си отиде от този свят, да си спомним за този културен титан на град Плевен и на България.

Снимка от спектакъла “Сватбата на Кречински” от Сухово-Кобилин. В ролята на Разплюев – Петър Панков

Петър Панков е роден на 3 ноември 1914 г. в с. Враняк, Белослатинско, Врачанска околия (дн. община Бяла Слатина, област Враца). Баща му – бай Панко е бил писар в селото. По-късно семейството му се преселва в Плевен. Още от детските си години Петър Панков проявява своя многолик талант. На страниците на вестник “Септемврийска победа” Константин Георгиев разказва именно за този период от живота на Петър Панков. Той е събирал децата от махалата около чешма “Балакалия”, където и той самият е живеел, и е създавал своего рода детски театър. Негов салон е бил мазето на къщата, в която е живеел. Публика са връстниците му. Тук той създава неписани сценки, които сам “режисира”.
От 1928 до 1933 г. е ученик в Мъжката гимназия в Плевен. През 1933 г. е изключен от гимназията за нелегална дейност. Временно се премества в гимназията в Луковит. През 1934 г. отново се връща в Плевен. Същата година в града е основан литературен кръжок, чийто член става и Петър Панков. Той е сред учениците-редактори на хумористично-сатиричния месечник, който се издава в Мъжката гимназия – вестник “Бодил”.
От 1935 г. живее в София. Става деен сътрудник на тогавашният вестник “Заря”, като във вестника се публикуват негови фейлетони. Публикува и първите си стихове в списание “Родна реч”, вестниците “Златоструй” и “Заря”. Петър Панков подписва своите творби с творческия псевдоним “Пан Бурянин”.

Снимка от спектакъла “Хитър Петър” от Петър Панков. В главната роля – авторът

В периода 1936-1938 г. е студент по приложно изкуство в Художествената академия в София. Поради липса на средства се налага да я напусне. През 1939 г. Панков играе в т.н. “Театър за народа” на Вася Грозева. След това (1939-1940) Панков се изявява като актьор в театъра на Сашо Вазов “Комедия”, където сполучливо играе ролята на Иванчо Йотата в “Под игото” на Иван Вазов. Като актьор в театър “Комедия” посещава кафенето “Средец” и се среща с Тодор Павлов, Владимир Трендафилов, Никола Вапцаров и др. Освен като актьор Петър Панков развива таланта си на режисьор-постановчик на самодейни колективи в няколко софийски читалища. В едно от тези читалища в пиесата “Чавдар” на Иван Вельов участва и Тодор Живков.
В края на 1941 г. постъпва за кратко като актьор в театъра на Ангел Сладкаров в “Градското казино”, но скоро след това напуска София в посока Толбухин (дн. Добрич). До края на февруари 1943 г. актьорства в местният театър. През март 1943 г. се завръща в Плевен. През май същата година попада в ареста за пет денонощия. Заподозрян е за участие в конспирацията на д-р Борис Спиров. От август до декември 1943 г. работи в Плевенския областен театър, но е уволнен за комунистически прояви. Попада в Плевенския затвор, където се запознава с Иван Бешев.

Снимка на Петър Панков в главната роля в пиесата “Благородникът” от Цв. Радулов

До 9 септември 1944 г. Петър Панков остава без работа. След това работи като художествен ръководител в Областния комитет на Отечествения фронт. До август 1945 г. е и режисьор на партийния самодеен театър при Областния комитет на Българската комунистическа партия. От есента на 1945 г. Панков отново се включва в трупата на Плевенския театър. В периода 1946-1948 г. Петър Панков е актьор в пътуващата народна естрада в София, а в периода 1948-1950 г. е актьор последователно в Шуменския и Пловдивския театри. От есента на 1950 г. се установява на работа в Плевенския театър.
В своя творчески път Петър Панков има щастието да си партнира с великия Кръстьо Сарафов в комедията на Молиер “Тартюф”. Там той изпълнява ролята на Оргон. Пред вестник “Септемврийска победа” Петър Панков споделя, че него го смятат за комедиен актьор, но той смята, че това не е вярно. Панков смята себе си за драматичен актьор, публиката го помни от ролята му на Квазимодо от “Парижката Света Богородица”, “В полите на Витоша и др. Още като актьор Петър Панков се проявява и като автор на редица пиеси, хумористични спектакли, играни много пъти на сцените на театрите в Плевен, Враца и други като: “Хитър Петър”, “Синове”, “Златната леля”, “Мъж в рокля” и др.
В своите спомени Петър Панков разказва за първите си актьорски години в които артистите са се “цанили” т.е. са се споразумявали за своето възнаграждение. Актьорите са играли със собствените си дрехи на сцената и който е имал голям гардероб той е получавал и по-голямо възнаграждение. Пътували са от град на град, от село на село. Не винаги сити и отпочинали. Пътували са пеша, с волски коли, с магарешки впряг, каруца, теглена от коне, е била мечта за актьорите. Играели са на газени лампи, в бараки и хамбари. Въпреки всичко българският народ е бил “жаден” за театър, за култура. Салоните са били препълнени.

Снимка на Петър Панков от постановката на Плевенския театър “Омагьосаните влюбени” (“Циганката от Олешкова”) от Г. Стефански

Панков, базирайки се на дългогодишния опит по театралните сцени на България, споделя, че актьорът трябва да има грамадна ерудиция и да развива в себе си чувството за наблюдателност. Според него актьорът трябва да е всестранно развита и хармонична личност – да умее да свири, да рисува, да обича живота и хората. “Бай Пане” както е наричан от приятелите си Петър Панков смята, че в изкуството никой никого не може да учи, всеки има своя пътека, която трябва да открие и да върви по нея, за да достигне своя връх. Да бъде самостоятелен, но не себелюбив, да обича колегите си и да им вярва.

Снимка на Петър Панков в постановката на пиеса към предприятие “Културен отдих”

Нека споменем и как описва Петър Панков един от известните плевенски актьори – Христо Домусчиев. Според него, Панков е самороден талант с огромна енергия за изкуството. Мнението на Христо Домусчиев е, че Петър Панков е един от най-добрите плевенски актьори. На въпроса “Какво беше театърът за него?” Домусчиев отговаря: “Театърът беше всичко за него. Той имаше страхотно усещане за театър. Много съм се учил от него.” Христо Домусчиев добавя, че Петър Панков е бил също и много добър поет, художник и драматург. Домусчиев разказва и за познанството на Петър Панков с Тодор Живков. Познанство, което Панков никога не е афиширал. Той е режисирал Живков в пиеса играна в с. Дъскот, Великотърновско. При посещенията си в Плевенския театър тогавашният държавен глава винаги е питал за Панков. Христо Домусчиев споделя, че Панков е бил също и изключителен риболовец.
За своята творческа дейност Петър Панков е удостоен с орден “Кирил и Методий” I-ва и II-ра степен. На 22 май 1976 г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България Панков е удостоен със званието “заслужил артист”.
Изготвил: Илиян Цветанов – старши експерт в Отдел “Държавен архив” – Плевен.