Кой е плевенчанинът, трикратен световен шампион по щанги, разкрива в новата си книга Любомир Буковски

В дните в навечерието на Празника на Плевен се очаква от печат да излезе второто подобрено и допълнено издание на книгата „Плевен – среща с миналото 1877-1944“, автор на която е общинският съветник и колекционер Любомир Буковски. Луксозното издание с твърди корици е в обем от 400 страници, дело е на издателство „Ивко“, а авторът го е посветил на своята внучка Дария. Ето какво сподели Любомир Буковски за своя нов труд в интервю пред „Плевен за Плевен“.

– Г-н Буковски, какво ви мотивира да подготвите това допълнително и подобрено издание на книгата?
– Тази книга става факт в резултат на изключително големия интерес, който предизвика първото издание сред плевенската общественост, който няма да скрия, бе неочакван дори и за самия мен. Първата книга излезе през 2007 г. в тираж от 500 броя и се изчерпи буквално за месец. Оттогава досега запитванията към мен за допълнителни бройки бяха непрекъснати, а освен това аз продължих да обогатявам колекцията си от материали, свързани с Плевен и Плевенския край. В голяма степен тази книга отразява всичко това, което успях да издиря в този 7-8-годишен период, но тя ляга върху най-доброто от първото издание. Смятам, че новите материали са по-качествени и носят повече информация и в по-голяма степен ще обогатят читателите.
– Колко от експонатите от вашата колекция са включени тук?
– Трудно ми е да отговоря, но самият факт, че първото издание беше 16 коли, а второ е 25 коли, означава, че то е доста обогатено. Най-обща представа за това какво съм включил, читателят може да добие от съдържанието. Може би това ще бъде ориентирът и за плевенчани, и за всички хора, които се интересуват от този период и случилото се в Плевен. Смятам, че тази книга е много подходяща и като подарък за гостуващи делегации от побратимени на Плевен градове, още повече, че предговорът и заключението са на пет езика.

– Какво отличава това издание на „Плевен – среща с миналото 1877-1944“ от първата книга?
– На първо място, заложихме на различен външен вид, който според мен е по-добър и като дизайн, и като изработка. Променена е и задната корица, като на първата книга бях публикувал извлечение от книга на един английски участник в Руско-турската война, а тук читателите ще открият откъс от книгата „Сенки от стария Плевен“ на нашия именит съгражданин Георги Домусчиев. Разбира се, и вътре в самото книжно тяло има много нови неща, които обаче предпочитам публиката сама да открие.
– И все пак, споделете кои са част от по-любопитните и непознати за широката публика факти.
– Ново в това издание е включената в него спортна тематика. Има фотоси на няколкото плевенски футболни отбори, които са съществували преди 9 септември 1944 г., на Дружество „Юнак“, а в книгата намира място и един забравен днес, но много известен за времето си плевенчанин – трикратният световен шампион по вдигане на тежести Илия Ненчов Чобанов. Съвсем спокойно можем да сравним неговата популярност с тази на фигури като борците-кечисти Дан Колов и Хари Стоев, а в книгата съм публикувал уникална обща снимка от 1940 г. на тримата велики български спортисти. Същият този Чобанов приключва състезателната си кариера около 1930 г., връща се в Плевен и открива Спортен клуб „Белият генерал“. Канен е като треньор по борба и вдигане на тежести в Дружество „Спартак“, бил е консултант и съдия в Българския олимпийски комитет, а преди смъртта му през 1967 г. е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта“.

Друг нов момент е свързан с Държавния завод за добитък „Клементина“, който е бил доста популярен и след 9 септември и чиято история за съжаление приключва с прибързаната му и необмислена приватизация през 1994-1995 г., когато е ликвидиран. Също така, съм обърнал внимание на Селския народен университет „Д-р Хаскел“ в Пордим – едно изключително популярно за времето си учебно заведение, въпреки че съществува едва от 1929-а до 1934 г. Друго уникално нещо е Българският национален балет, създаден в Плевен в началото на 1918 г. от Хараламби Гарибов. Всичко там е било на любителски начала, но през годините Балетът постига невероятни успехи, обединявайки от най-малки деца до възрастни с афинитет към родния фолклор. По своя характер Българският национален балет се явява един вид предшественик на днешния Северняшки ансамбъл, а според мен дори и на Ансамбъл „Филип Кутев“.

Сред интересните фотоматериали не мога да пропусна и този, свързан с пордимчанина дядо Кръстю Бешев Илянов, който е починал на 128 години през 1913 г. Когато е бил на 125 години, той заснет и по тази снимка в Германия изготвят 1000 пощенски картички, част от които са изпратени в пордимските музеи, като сувенири за посетителите. Също така, ще отбележа и снимката на единствената плевенчанка, загинала при комунистическия атентат в църквата „Света Неделя“ в София, която се казва Тота Казанджиева.

– Какво следва оттук нататък и възможно ли е след години да се появи и трето подобрено и допълнено издание на книгата?
– Мисля с това издание да затворя страницата за периода 1877-1944 г. Разбира се, това не означава, че ще престана да събирам материали, свързани с него. Дай, Боже, да имам сили и време и да се концентрирам върху друг исторически период – от 1944-а до 1989 г., който също е доста сложен и противоречив, според някои хора. Имам богата колекция от материали, свързани с този период, но трябва да отделя достатъчно време за тяхната селекция и анализ.