Началото на Плевeнското общинско управление

1878 година е годината на освобождението. Трябвало да се изгради държавна организация, която да позволи нормалното развитие на свободната държава. Според Берлинският договор Русия получила право да подпомогне българите в административното устройство. От лятото на 1878 до пролетта на 1879 година били начертани основите на държавността. През тези 9 месеца имало Временно руско управление. При новите условия трябвало да се търсят по-рационални форми за управление. Започналите демократични тенденции от преди освобождението трябвало да бъдат съобразени с новите законови разпоредби. Започнало преустройство.

Още в началото на руско-турската война към щаба на руската армия била изградена канцелария за временно управление на освободените територии.

В град Плевен след 10 декември 1877 година за губернатор е назначен генерал Михаил Скобелев, а за комендант полковник Всеволод Панютин. Под тяхно ръководство в Плевен, стъпка по стъпка са заличени следите от кървавите битки. Специално обърнали внимание на болничното дело. Първо – част от болните и ранените били настанени в превърнатия в болница харем на Нури бей, “голям в европейски стил дом на два етажа с двадесет стаи”. Оказало се, че са недостатъчни и за да решат проблема отворили друга болница в дома на Мехмед Шафи. Основна работа по преустройството на тези домове в болнични заведения развил руският доктор Стуковенко. През пролетта на 1879 година руските управници се изтеглили и на тяхно място се установило гражданско управление. Под ръководството на началника на окръга започнала подготовка за провеждането на избори за общински съвет. До определянето на датата за изборите бил сформиран временен съвет. В него влизали голяма част от старите доосвобожденски съветници. Непосредстено след освобождението изпълняващ длъжноста председател на общинския съвет на Плевен бил Атанас Костов.

В държавен архив – Плевен е запазен Журнал с протоколи от събранията на общинския съвет. Първият протокол е с дата 19 януари 1878 година и от него се вижда, че са обсъждали въпроси от икономически характер. Общинските съветници разделили на категории дюкяните и определили патентния данък за право на търговия със спиртни напитки в рубли. Внимание заслужава постановлението на Плевнския общински съвет, с което се назовават улиците в града. То влиза в сила от 28 април 1878 година. Имената на някой от улиците били на герои от Освободителната война – “Скобелева”, “Гренадерска”, “Александрова”, “Николаевска”, “Левска”. Други били с практическа насоченост, например “Полицейска” и “ Телеграфска”. Нашият град придобил нова структура отговаряща на новите урбанистично-комуникационни тенденции. Чрез имената на улиците изразявали признателност към освободителното дело и новата реалност. При тези условия на управление гражданите очаквали промяна. В общинския съвет често обсъждали комунално-битови въпроси и санитарно-хигиенните условия в града. Независимо от положеното старание на общинските съветници било трудно да решат тези проблеми. Почти 20 години по-късно все още не е изградена канализация и окръжният управител Георги Великов в отчета си заявява, че градът все още силно се замърсява и надзорът по чистота е слаб. Задачата за хигиенизирането и благоустройството на Плевен е стояла пред всички състави на общинския съвет до началото на XX век и десетилетия след това.

Специално внимание обърнали на образованието. По решение на градския съвет се откриват нови училища. Една от най-разискваните теми е тази за уредбата им.

Проблеми предизвикват и миграционните процеси. Голяма част от турското население напуснало града и недвижимите им имоти останали на произвола. За да не се стига до престъпления по усвояване на собствеността , последвали мерки от страна на управляващите за контрол при покупко-продажба и “въвеждане във владение”.  Променил се етническия състав на населението в полза на българите. В бита на хората започнали да навлизат все по-уверено европейски тенденции и навици. За кратко време започнала да се утвърждава новата структура на Плевен. Започнало да се оформя новото градоустройствено ядро – казарма, гимназия на името на император Александър II, градска градина. През 1882 година бил приет от Народното събрание Закон за общините, който юридически утвърдил направените промени в града. Старите проблеми, с които се сблъсквали управляващи били разрешени. Този закон ликвидирал доосвобожденските традиции и поставил управлението на града на нова буржоазно-демократична основа. Градът ни заживял с пулса на новото време.

Използвани документи:

Ф. № 60К, оп. № 1А, а.е. № 1

Ф. № 4К, оп. № 2, а.е. № 6

ЧП № 324

Пепа Митева

Главен специалист в ОДА – Плевен