Днес се навършват 161 години от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца

На 13 януари 2024 г. се навършват 161 години от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца. Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български адвокат, писател, публицист, пътеписец, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Големият български писател е роден на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов. Алеко започва образованието си като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков. Първоначално учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в гр. Николаев в Русия и след това висше образование (право) в университета в гр. Одеса, след което се завръща в България. Установява се в София и работи като съдия и прокурор в софийските правораздавателни институции. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Въпреки че е известен предимно с пътеписите и фейлетоните си, авторът започва творческата си кариера с поезия. Стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо“ (1881) са изпратени от град Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. Срeд най-емблематичните произведения на Алеко Константинов са пътеписа „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“. Написал е над 40 фейлетона, цикъла „Разни хора – разни идеали“, пътеписите „Какво? Швейцария ли?“, „София-Мездра-Враца“, „През март в Чепино“, „Невероятно наистина, но факт…“ и др. Заслуга на Алеко Константинов са и много преводи на световни автори, сред които са шедьоврите „Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“ и „Цигани“ от Александър Пушкин, „Демон“ и „Беглец“ от Михаил Лермонтов и „Тартюф“ от Молиер. Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на дружество „Славянска беседа“, Българското народообразователно дружество, Дружеството за насърчаване на изкуствата, Музикалното общество, Театралния комитет.

На 23 май 1897 г., едва на 34 години, Алеко е убит при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев, край село Радилово. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го раняват смъртоносно. Така завършва пътя си един от най-талантливите и изявени български писатели и общественици, юрист, любител на природата и изкуството, бохем и пътешественик Алеко Константинов.

В памет на големия българин са именувани редица географски обекти като нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България – „Клуб на българските туристи“. На името на Алеко е построена първата туристическа хижа в любимата му Витоша. В Борисовата градина в София на една от най-посещаваните алеи е паметникът на Алеко. Паметник на писателя Алеко Константинов има и на бул. „Витоша“ в София. Напълно заслужено е придобил славата на най-изтъкнатия български хуморист-сатирик. Затова в негова памет и по достойнство Държавният сатиричен театър в столицата е наречен “Алеко Константинов”.

Информация: https://www.sofiahistorymuseum.bg