Христо Таслаков: финансовата децентрализация е общ нерешен проблем за всички български общини

Казвам се Христо Таслаков, инженер по образование, владея три езика, Председател съм на фондация „Отворена длан“. Основната сфера, в която работи фондацията, са европейските програми за трансгранично и транснационално сътрудничество. Три мандата общински съветник, като съм преминал през всички възможни длъжности в ОС: Зам. председател и Председател на постоянни комисии, Зам. председател на ОС, председател на група общински съветници. Женен, с три деца.

Следейки дебатите на кандидатите за кметове на различни места, силно впечатление ми прави, че действащите кметове навсякъде са атакувани по едни и същи проблеми. Лоши пътища, разбити тротоари, неподдържана инфраструктура, бездомни кучета и т.н. Тоест няма как всички действащи градоначалници да са негодници и крадци. Очевидно има друг, общ за всички български общини проблем. И да, името му е финансова децентрализация на общините. Действие, за което говорим, пишем и настояваме десетки години и все така без успех.

Какво означава този термин, поне част от парите на хората от данъци да отиват не директно по сметките на финансовото министерство, а да остават в местните хазни, така че да могат да се ползват директно за благоустрояването на градовете и селата. Разбира се, след решения на Общинските съвети и на съответните кметове. Ще дам пример: последното предложение НСРОБ към експертите на министерство на финансите беше в общините да остават 2% от данъците на населението. В случая с Плевен, това означава около 12 милиона лева допълнително всяка година. За сравнение, парите за капиталови разходи, които държавата ни отпуска са около 2 милиона годишно. С такова 6-кратно увеличение ще може значително по-добре да се планират ремонти на сгради, пътища, тротоари, да се подобри сметосъбирането и сметоизвозването и др. Тоест, последните повече от 30 години българските общини бяха държани умишлено или не в постоянен финансов недостиг, за да могат да се „награждават“ послушните кметове и обратно да бъдат наказвани „непослушните“. Затова любимците на съответната власт получават спортни зали, стадиони, (без)мислени булеварди, а останалите са принудени да се оправдават. Сигурен съм, че тази ситуация ще се промени рано или късно и всъщност едва тогава ще можем истински да разберем кой кмет колко съвестен управленец е и какво е направил за града. А в момента при тази липса на пари, единственото, което можем да направим е да вдигаме градусите на предизборните дебати с безсмислени обвинения на принципа „всички са в кал, само аз съм в бяло и ще оправя всичко. Само ме изберете“!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!