Блокадата на Плевен – 13. IX. – 10. XII. 1877 г.

Боевете за Плевен започват през месец юли 1877 г. и продължават около пет месеца. Градът е зает от елитна турска армия под командването на Осман паша. На 19-20 юли и 30 юли Западният руски отряд прави два неуспешни опита да овладее града. Третият щурм на града се състои на 11 и 12 септември 1877 г., с него завършва първият етап от боевете за Плевен и опитите за превземане с фронтален удар.

Вторият етап е известен с названието „блокада на Плевен” и продължава до освобождението на града – 10 декември 1877 г. Този период е един от най-поучителните в цялата Освободителна война. Характерен е преди всичко с нова тактика. Вместо да атакува добре укрепените турски позиции, руското командване решава да ги обкръжи от всички страни, да прекъсне съобщенията на Осман паша и да го принуди да капитулира.

Периодът на блокадата се дели от своя страна също на два етапа:

Непълна (предварителна) блокада от 13 септември до 24 октомври 1877 г. и пълна (тясна) от 24 октомври до 10 декември 1877 г.

Неуспешният Трети щурм на Плевен, свързан с хиляди жертви, се отразява тежко върху духа на руската армия. На 13 септември 1877 г., източно от Плевен, император Александър II свиква военен съвет, на който се обсъжда: да останат на заетите позиции или да се отстъпят зад р. Осъм. Оформят се главно две мнения. Главнокомандващият Николай Николаевич смята борбата с Осман паша за изгубена и предлага армията да се оттегли от Плевен. На същото мнение са началник щаба ген. Непокойчицки, ген. Зотов и княз Масалски. Против това предложение възразява военният министър Милютин, подкрепен от императора и ген. Левицки. Съветът решава да не се отстъпва от Плевен, войските да се укрепят на заеманите позиции, да се извикат от Русия подкрепления и посредством блокада да се принуди Осман паша да капитулира. Това решение дава началото на непълната блокада.

/Генерал Тотлебен/

По това време от Петербург е извикан опитният военен инженер ген. Е. И. Тотлебен.  Той инспектира позициите около Плевен и заключва „Четвърти щурм няма да има!” След като прави дълбок анализ на действията при Плевен, Тотлебен посочва основните причини за руските неуспехи. Той изтъква, че трябва да се действа не с фронтален удар, а чрез блокиране на укрепения лагер и лишаване на турската армия от провизии. На 4 октомври ген. Тотлебен е назначен за помощник-началник на руско-румънската армия при Плевен.

Положението на Осман паша в Плевен започва да се усложнява. С увеличаването на блокиращата го армия, по-нататъшното му стоене в Плевен става рисковано. Той иска разрешение от султана за отстъпление и изтегляне към Орхание (Ботевград), но от Цариград му отказват. Осман паша решава да си осигури съобщенията с Орхание и София, от където получава подкрепления. За тази цел укрепва селата по Софийското шосе: Долни и Горни Дъбник, Телиш, Радомирци и Ябланица. Така в началото на октомври между Плевен и Орхание се появяват пет укрепени пункта, които разкъсват блокадната линия на руската кавалерия.

В същото време започват да пристигат частите на императорската гвардия. Войските, намиращи се около Плевен остават на заеманите позиции, а целият гвардейски корпус се насочва зад река Вит, за действие по Софийското шосе. За командир на всички руски и румънски войски на левия бряг на реката е назначен ген. Й. Гурко. На 17 октомври в село Пордим ген. Гурко и Тотлебен обсъждат действията за прекъсване съобщенията на Осман паша със София и затваряне обръча на блокадата.

На 24 и 28 октомври 1877 г. при селата Горни Дъбник и Телиш се водят едни от най-кръвопролитните и героични боеве от Плевенската епопея, които имат решаващо значение за победата при Плевен. Тези боеве са началото на края на кървавата Плевенска драма. От този момент започва вторият етап от блокадата, който продължава до 10 декември 1877 г. Всички налични руски и румънски военни части заемат позиции на блокадната линия, която е с обща дължина над 50 км. Започва изграждане на землянки, траншеи, редути и ложементи за артилерията. Руско-румънската армия се разделя на два отряда. Единият за непосредствена блокада на Плевен, начело с княз Карол, но реално ръководен от ген. Тотлебен. Вторият, начело с ген. Гурко, наречен Западен отряд, със задача да се насочи към София и разбие формиращата се там турска армия. Ген. Тотлебен разделя цялата блокадна линия на 6 участъка и поверява всеки на отделен командир: Първи участък е с командир ген. Чернат; втори – ген. Криденер; трети – ген. Зотов; четвърти – ген. Скобелев; пети – ген. Каталей и шести участък с ген. Ганецки.

/карта на блокадния обръч/

Осман паша остава блокиран в града с цялата си армия за 45 дни. Зимата наближава, храната и провизиите свършват. Настъпват глад и болести. Останал в безизходица, той решава да пробие блокадния обръч и да напусне града в посока София.  Именно там на Софийското шосе е разположен  шести  участък на Гренадирския корпус под командванeто на ген. Ганецки. В опит да разкъса блокадната линия в долината на р. Вит, на 7 км западно от Плевен, се води последният бой за Плевен – на 10 декември 1877 г. Осман паша е ранен и принуден да капитулира с над 40 000 армия.

Победата при Плевен е преломен момент в цялата война. За освобождението му проливат кръвта си около 31 000 руски и 7 500 румънски офицери и войници. Освободени от препятствието при Плевен, руските войски се спускат на юг през снежния балкан, разгромяват неприятелските войски и стигат пред стените на Цариград. На 3 март 1878 г. е сключен Санстефанският мирен договор, с който българската държава се връща на политическата карта на света.

Ирена Петрова

РВИМ-Плевен