Плевенското допълнително занаятчийско училище – пример за добра връзка между образованието и производството

През 1894 г. по време на редовна сесия VIII Обикновено Народно събрание приeло закон за създаването на Търговско-индустриални камари в по-развитите градове на страната. Създаването им било продиктувано от развитието на стопанството през последното десетилетие на XIX век. Камарите трябвало да посредничат между  местната власт и централната по стопански въпроси. Още на следващата година със специален указ се определят градовете, в които да се създадат Търговско- индустриални камари. Същата година в гр. Русе е създадена Търговско-индустриална камара, която обхванала цяла Северна България. Плевенска област била под нейния надзор. През този период се наблюдавало  движение на работници от околните селища, които били с различна степен на образование, търсели препитание в града. Обикновено ставали чираци в занаятчийските работилници. Особено се увеличил потока от хора към града след Първата световна война. В първите години  след нея страната е в криза.

Русенската търговско-индустриална камара била стопански институт, който защитавал  интересите на промишлената и търговската буржоазия. С допълнение към закона  за търговско-индустриалните камари от 1924 г. се налага и участието на занаятчии в Камарата. Селският труд бил в затруднено положение и това карало много млади хора да търсят препитание в градските занаятчийски работилници. Те били с различна степен на образование и умения.  През 1924 година Русенската Търговско-индустриална камара отпуснала средства за откриването на допълнително занаятчийско чирашко училище  в Плевен. Целта била да се образоват целенасочено младежите – чираци и добият знания и практически умения на по-високо ниво. За първи председател на Учителския майсторски съвет е определен Иван Георгиев Попов, по това време директор на Първа смесена гимназия – Плевен. Финансирането на това начинание се осигурявало от Русенската търговско-идустриална камара.

Обучението продължавало 2 години. В края на всяка учениците-чираци полагали изпит, за да преминат. През първите години от съществуването му общообразователните предмети били: български език и писмоводство, стопанска география, занаятчийско смятане, практическа геометрия, рисуване, телесно възпитание и теория по столарство, металообработване, шивачество и обущарство. Провеждали се изпити за стругари, шивачи, леяри, тенекеджии, шлосери, столари, обущари, шапкари. Обучението било безплатно за учениците. Учителите били лектори. Програмата осигурявала добра обща и профисионална подготовка. Учителите по учебна практика били известни плевенски занаятчии или завършили средни професионални училища. Сред тях били Петър Влахов по обущарство, Димитър Костантинов по дървообработване, Андрей Андреев и Петър Петров  по мъжко облекло, Надя Пачникова и Веса Ангелова по домашно облекло и Буюклиев по металообработване. За 14 години от откриването му на 1 ноември 1924 година  до 1938 г., завършили 12 випуска, общо 450 ученика. С всяка изминала година от съществуването му  броят на учениците нараствал и вътрешните правила се променяли, както и  предметите. През 30-те години на XX век обучението продължавало 4 години, след втората полагали изпит за чираци, a след четвъртата за калфи. Учителите били активни в набирането на ученици. В началото на учебната година обикаляли занаятчийските работилници и записвали чираците и калфите за обучение. Общообразователните предмети били така пригодени, че давали знания във връзка  със занаята. Ако в началото за година обучавали около 40  ученика то  в края на 30 –те години броят им нарастнал до 200. Основните проблеми, с които се сблъсквали  били предизвикани от липсата на убеденост, че чираците  трябва да посещават учебните занятия. Майсторите, при които чиракували, не били заинтересовани, и често задържали чираците на работното място без да се съобразяват с техните образователни нужди. Обучението се водело вечер, след работа, училището нямало добра база и собствена сграда. От откриването на училището до 1939 г. занятията се водели последователно в сградите на Първоначално училище „Единство“, Първа и Втора прогимназии – Плевен. При тези проблеми  много от учениците – чираци напускали училище. За преодоляване на слабостите през 1938 година бил създаден майсторско-учителски комитет, който трябвало да намери решение на проблемите. В комитета били Васил Табачкин като представител на Русенската търговско-индустриална камара, Йордан Пенев като секретар на общинските занаятчейски сдружения, Дончо Александров представител на металообработващите занаяти, Крум Пъшев на мебелопроизводството и столарите, Георги Ламбрев на обущарите и учителите Кръстю Тодоров и Христо Дянков. Този авторитетен комитет си поставил за цел да влезе във връзка с работодателите и осигури редовно посещение на учебните занятия. За нередовно посещение на чираците се налагали парични глоби на майсторите, при които работели. Полагали грижи за подобрение на успеха и поведението на чираците. Осигурявали вечерна храна. Много важно било да осъществят връзка с общинската власт за отпускане на място за строеж на собствена сграда. Плевнската община дарила място за построяването на училището между улиците

“Св. Св. Кирил и Методий” и “Ангел Кънчев”.  Русенската търговско-индустриална камара провела търг  за построяването му  и  отпуснала 1 283 300 лв. за тази цел. Новопостроената сградата била осветена  на 26 ноември 1939 година. Тогавашният  председател на Русенската търговко – индустриална камара Йосиф Вешков  дарил от личните си средства 20 000 лв. в полза на новопостроеното училище. Плевенските учители решили с тези пари да създадат фонд на негово име и от него да черпят средства за награждаване на изявените ученици – чираци, за подпомагане на нуждаещите се от пособия, за закуска  и други нужди за училището. Парите били внесени в Плевенския клон на Българска земеделска и кооперативна банка. За подсилване на паричните средства във фонда  било предвидено учениците, при постъпването в училището да внасят 2 лв. в полза на фонда. Правени били  постъпления от забави, от общинския бюджет и дарения. Фондът се управлявал от комисия, в която влизали учители и по един представител на  търговците, занаятчиите и индустриалците.

Група от Плевенското занаятчийско чирашко училище, водена  от  тогавашния директор на училището Симеон Дачев,  през 1940  заминала за гр. Русе, с благодарствен адрес до Йосиф Вешков. При срещата  вълнението на предприемача било голямо и той предложил още 20 000 лв., с които да създадат фонд на името на неговата съпруга Ася Йосифова Вешкова. Заради щедростта им новопостроеното училище започнало да носи името „Йосиф Вешков“. Русенската търговско-индустриална камара осигурявала материалната издръжка на училището до 1943 г., след което материалната база и финансирането се поели от новосъздадената Областна стопанска камара – Плевен. През годините училището продължило да съществува, като  се променяло в съответствие с нуждите на стопанството в Плевенска област. Съгласно  Заповед № 3547 от 11 авг. 1951 г. на Минерстерството на народната просвета училището се преименувало на Промишлено училище по металообработване. В същата Заповед се регламентирали изучаваните в него специалности – шлосерство, стругарство и електромонтьорство.

През  1952 г. се създава Главно управление на трудовите резерви, което поело ръководството и контрола на всички промишлени училища. При новите разпореждания  на Главно управление на трудовите резерви, Промишленото училище по металообработване се сляло с Фабрично-заводското училище при Машиностроителен завод „Вапцаров“ – Плевен под наименованието Промишлено училище за трудови резерви № 15. Като такова то съществувало до края на учебната 1956 – 1957 г.

Стопанството се развивало и имало нужда от знаещи и можещи работници. Училището им давало добра подготовка и самочувствие на тези, които го завършвали. Някой от тях след завършването полагали изпит за майстори и отваряли собствени занаятчийски работилници. Чираци, калфи, майстори, стъпала, по-които се изкачвали нашите предци.

Стопанството в нашата област напредвало. Занаятите с времето започнали да отстъпват на фабричното и заводско производство. Запазила се нуждата от добри работници. Това дало шанс на училището да просъществува, с променена програма и име в годините на комунистическото управление.

Съществуването на подобно училище с конкретна практическа насоченост е пример за стремежа на цялата държава да подобри нивото на образованост сред работниците като важен залог за успех.

Използвани документи: Ф. 269К, оп. 1, а. е. 1, 2, 3, 4, 6 ЧП 263

Пепа Митева, главен специалист в отдел „Държавен архив” – Плевен