Плевен – един от първите градове в страната с дистанционно обучение още през 70-години на XX век

В началото на XX век телевизията започнала да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъскало със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет. За първи път през 1969 г. Британският Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогичните методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение.

Новостите достигнали и до България и бързо завладeли умовете на хората. Архивите разказват, че в България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование. Нашият град е един от първите в страната, в който се използвали дистанционни техники в обучението.

През 1971 г. истинска сензация било откриването на кабинет за кодирано дистанционно обучение в училище „Коста Златарев” – Плевен, днешното Основно училище „Йордан Йовков”. В пресата наричали създаването му „Кабинет на бъдещето”. Мотивацията дошла след министерско нареждане да се въведат в образованието експериментално нови техники на обучение.

30 училища в страната получили това право и едно от тях е плевенското „Коста Златарев“. Запленен от техническия прогрес началният учител Георги Трифонов се заел да направи учебния процес по-увлекателен като използвал дистанционна техника. Като всяко подобно начинание имало нужда от финансиране. По време на среща с родителите на учениците от III^a клас, чийто класен ръководител е Георги Трифонов, споделил идеята си за отварянето на подобен кабинет и срещнал пълна подкрепа. Родителите събрали средства и с труда си се включили в оборудването на кабинета. Помощ оказало и Държавно предприятие „Нефт и газ” – Плевен. За естетическото оформяне и изчисленията се включил и художника – сценограф Никола Бенковски, който имал дете в класа на Георги Трифонов по това време.

Родителите събрали 200 лв., които били недостатъчни за закупуването на техника и за това помогнал тогавашния отдел „Народна просвета” – Плевен. Закупени били аспектомат, магнетофон, грамофон, телевизор, диаскоп, киномашина за учебни филми и други уреди, с които се обзавел „кабинета на бъдещето“. Само за няколко месеца кабинетът  бил готов и можел да се използва в часовете за обучение. Родителите, учителите и децата очаквали с нетърпение приложението му.

Учителят Георги Трифонов изнесъл няколко открити урока. В кабинета имало командно табло, монтирано до учителската катедра, бяла дъска служела за екран, а катедрата на учителя била като команден пулт. Децата стояли на банки и пред всяко имало радиослушалки. Учениците получавали задача от учителя чрез радиослушалките, а на радиотаблото той получавал отговори. На това как работи учителят станали свидетели присъствалите на откритите уроци. Георги Трифонов заставал край катедрата, вдигал капака и пускал магнетофона. Започвал часът по български език с песен. По радиослушалките децата чували познатия глас, който им давал задача да открият една от думите, която е грешна. Щом някои я откривали бързо вдигали ръка за отговор. Така преминал урокът за звучни и беззвучни съгласни в III^a клас през 1972 г. Учителят диктувал текстове, а децата, без да се разсейват записвали. В шкафовете, разположени в дъното на кабинета имало диаскоп. Само с натискането на едно копче той се задействал и на бялата дъска – екран се появило цветно изображение на картина. Последвал въпрос, в името на кое от животните, които децата видели има пример, който е от урока. Последвала гора от ръце с верния отговор.

В час по математика всяко дете получавало различна задача, така бил приложен индивидуален подход в обучението. С натискане на няколко клавиша монтирани на банките съобщавали отговорите. Ако имало грешка, учителят от собственото си място можел да води беззвучен „диалог” с ученика. Преподавателят можел да получи на централното табло информация от целия клас и така научавал вярно ли са работили учениците. Таблото било изработено в плевенската телевизионна база на принципа на електрониката. В кабинета се извършвали разнообразни дейности, за които помагало командното табло и дистанционното управление на техническите средства. Експерименталните уроци направили часовете по-интересни, разбираеми и най-важното запомнящи се.

Експерименталният кабинет бил използван в продължение на десетина години. Поддръжката на техниката, която предизвикала такъв интерес, била твърде скъпа за времето. Но началото на дистанционното образование било поставено и исторически имало важно значение. Благодарение на ентусиазма на един учител – новатор Георги Трифонов, на подадената ръка за подкрепа от ръководството на училището, обществото – родители и деца, станало възможно откриването на „кабинет на бъдещето“ в училище „Коста Златарев” през 1971 година. Примерът е за това, че всяка добра идея намира обществена подкрепа само ако има бъдеще.

След близо 50 години от тогава, днес дистанционното обучение е ежедневие. Заслужават признателност учителите, които гледат в бъдещето, като Георги Трифонов от училище „Коста Златарев” – Плевен, днешното Основно училище „Йордан Йовков”.

Използвани материали: 

Ф. 1426, оп. 1., а.е. № 13

„Светлина във времето”, автор – Аспарух Ангелов, 2011 г.

Пепа Митева, главен специалист в отдел „Държавен архив” – Плевен