МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ И МЕСТНОТО УПРАВЛЕНИЕ

На фона на проявения скептицизъм и относителна гражданска апатия, се налага мнението, че въпреки това, гражданите имат готовност за активно участие в диалог с местната власт и институциите, макар че утвърдителните отговори за над 50%. Това желание не намира конкретни очертания и намерения, но във всички случаи дава надежда за възможности за мобилизиране на гражданската енергия и приобщаване на гражданите към процеси на гражданска активност.
Бихте ли могли да участвате пряко в диалог с представители на местната власт и институциите за решаване на конкретен проблем на жителите от Вашето населено място?

Сходни са резултатите и от въпроса, свързан с очакванията им за подобряване на местното управление, чрез тяхното пряко участие. В общините Белене и долна Митрополия, тези нагласи са респективно 72.1% и 67.1%, което също може да се оцени като готовност за участие. Значително по-ниският резултат в община Левски – 44.1%, произтича от това, че нивото на скептицизъм е по-силно представено.

Смятате ли, че работата на местната власт и на институциите може да бъде подобрена?

При проучване на проблемите в местната общност, които гражданите смятат за приоритетни, се установява близко сходство между респондентите от трите общини. Това не е изненада, поради сходството на обществоно-икономическото и социалното развитие на трите общини. Общото в характеристиките на населените места, на чиято територия се проведе проучването се отразява и на идентифицирането на основните проблеми и предизвикателства посочени от гражданите и от представителите на местните власти и институции. Посочените проблеми могат да бъдат обобщени в няколко проблемни зони:
• Негативната динамика на демографските процеси (намаляване на жителите, застаряване на населението);
• Инфраструктура и благоустройството на населените места (липса на канализация, нерегламентираните сметища, гробищните паркове, рушащата се улична настилка);
• Достъпът до култура и възможности за пълноценно прекарване на свободното време (необходимост от условия за личностно развитие на децата и младите хора, отсъстващо професионално изкуство, липса на места за спорт и активен отдих).
Проблемите, свързани с безработицата, липса на условия за реален бизнес, бедността и др. не бяха изведени като приоритетни, поради това, че изследваните аудитории смятат, че тези проблеми имат национален характер и са грижа на националните власти.

След детайлен анализ на резултатите от анкетите, дълбочинните интервюта, протоколите и записите на дискусиите във фокус-групите, може да се направят изводи, които са в контекста на зададените хипотези на проучването. Те могат да бъдат обобщени в пет основни проблемни зони:
• Недостатъчна гражданска култура, дефицит на информираност и познания в сферата на човешките и гражданските права и форми за граждански действия;
• Ограничена гражданска ангажираност и активност;
• Липса на реално работещи ефективни механизми за взаимодействие на гражданите с местната власт и институциите;
• Относителна готовност на гражданския сектор и на управляващите за реален диалог и намиране на легитимни форми за сътрудничество и взаимодействие;
• Необходимост от интервенция и действия за стимулиране и мобилизиране на гражданската енергия за преодоляване на обществената пасивност.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Процедура BG05SFOP001-2-009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики на законодателството”, в рамките на Проект „Гражданско участие и публичен контрол в процеса на вземане на решения“, № BG05SFOP001-2-009-0078. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Плевенски Обществен Фонд ЧИТАЛИЩА” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Оперативна програма „Добро управление”.