Адютант на Султана публикува „Обсадата на Плевен”

През август 1889 година в Париж е публикувана книгата „Обсадата на Плевен” с пояснение, че това става по „официални и частни данни, събрани под ръководството на мюшира Гази Осман паша от дивизионния генерал Музафер паша, адютант на Н. И. В. Султана и подполковника от генералния щаб Талят бей, адютант на Осман паша. Две години по-късно книгата е преведена на български.
Талят бей е водил дневник по време на отбраната на Плевен. Няколко години след войната неговите бележки за водените по дни сражения на турската армия при Плевен са били публикувани в турския печат. Музафер паша допълва тези бележки с официални данни и карти, превежда ги на френски и те излизат в Париж. От къде идва този интерес на адютанта на султана към писаното слово и защо държи книгата да излезе във Франция? Отговорът е в биографията на тази интересна личност.
Музафер паша е роден като Владислав Чайковски през 1845 г. в Цариград. Четири години по-рано е роден брат му Адам в Париж. Те са синове на известния полски борец за национална свобода и писател Михаил Чайковски. След разгрома на полското въстание от 1831 г. полския шляхтич Чайковски живее в Париж. Там се жени за французойка от която има двама сина и две дъщери. Някои поляци отиват в Османската империя, за да продължат борбата си срещу Русия. Михаил Чайковски със семейството си също заминава за Цариград.
Френската съпруга на Чайковски не възприема ориента и скоро се връща в Париж. С нея заминават и двете и момчета. Завършват лицей в Париж, а после известното и до днес военно училище „Сен-Сир”. То е основано от Наполеон през 1802 г. и е дало на Франция единайсет маршала и трима президенти, сред които и Шарл де Гол.
Обладани от духа на баща си за свободна от Русия Полша, двамата млади военни се връщат в Османската империя след завършване на академията. В Сливен младежите служат под командването на баща си, който създава известните османски казаци. В корпуса служат предимно полски емигранти. Адам командва полк, а Владислав е в учебната част при щаба на бригадата. Още тогава проявява повече склонност към анализ и политика, отколкото към непосредствени действия. Младият Владислав искал в Сливен да се ожени за българка, но родителите на момичето не били съгласни.
Когато Михаил Чайковски става Садък паша, за да няма основание Русия да претендира пред Франция, че неин гражданин действа в османската империя, Владислав Чайковски също приема исляма и става Музафер. Брат му не променя името си и когато през 1872 г. руският император Александър втори дава съгласие Михаил Чайковски да се върне в Русия, Адам тръгва с баща си. Владислав /Музафер/ остава в Цариград. Няколко години по-късно двамата братя са един срещу друг. Адам е в руската конница и участва в битката за Плевен, а Музафер паша отговаря за отбраната на София и подпомагане снабдяването на Плевен. Преди това е бил началник – щаб на конна дивизия в Шумен.
Франция, която е покровител на Османската империя във войната, е разочарована от нейното представяне. Отбраната на Плевен от Осман паша е единственият момент на военен талант от турска страна и Музафер паша използва случая да го изтъкне. Да напомни за себе си и за постигнатото от него на приятели от Париж и съвипускници от Сен-Сир.
Музафер паша се стреми към точно излагане на действията от турска страна при Плевен, отдавайки дължимото на Осман паша. Без коментари и критични забележки. Единствено в предисловието към изданието е отбелязано: „Всички пружини в руската армия се намират в съвършена изправност, а в турската – всички в неизправност и несъвършенство… Интендантска служба липсваше съвсем…Нямаше нито сапьори, нито мостови обози…Военния министър Редиф паша не запозна султана с жалкото положение на армията…Ето защо още в началото на войната военен съд го съди и изпрати на заточение в остров Родос”.
След войната кариерата на Музафер паша върви нагоре. Става валия в Ливан, а от 1886 г. е дивизионен генерал и адютант на султана.
България продължава да присъства в живота на Музафер паша. Той е представител на султана при миропомазването на престолонаследника княз Борис в Търново на втори февруари 1896 г. Същата година Музафер паша става кавалер на българския орден „Св. Александър”.
Валери Какачев
Регионален военноисторически музей – Плевен
Снимка: илюстрация