Христина Комаревска представи „Пурпур и пепел“ – снимки

Своята нова книга „Пурпур и пепел“ представи плевенската поетеса Христина Комаревска. Организатор на проявата, която събра в ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“ множество приятели, колеги и почитатели на твореца, бе Дружество на писателите – Плевен. За неповторимата атмосфера на събитието се погрижиха Даниела Димитрова и Диана Пешакова. Хубави думи за новата книга на Христина бе написала и нейната колежка Вера Стефанова.

Христина Комаревска е носител на отличия от национални и международни литературни конкурси, на Грамота за принос в българската литература от СБП /2016 г./, на наградата на Община Плевен за поезия „Рена Попова” двукратно и за цялостно творчество, на първа награда за поезия „Дора Габе” на СБП и други.
В момента Христина Комаревска е секретар на Дружеството на журналистите и председател на Дружеството на писателите в Плевен.

Към читателите
Поезията е нещо красиво, но не е торта – всеки да я опита. Може да е цвете, което сте виждали, знаете даже името му – лайкучка по Пътя или недостъпен еделвайс, нещо познато или екзотично, което докосвате с поглед или ръка.
В крайна сметка е важен послевкусът.
Защо „Пурпур и пепел“ ? Нима ме е споходила някаква маниакалност за значимост, за кралска принадлежност или звучат ноти в подсъзнанието ми от Deep Purple и като воин на съдбата я променям? Провидих ли с времето, че любовта побеждава всичко?
Кой да ти каже, освен моята любима Луна, която пие от съня ми и ме дарява с прозрения, макар и тъжни. Намират ме и осветяват Пътя ми. И аз ги търся.
Сънувам понякога пурпурен залез или беше дъжд, валял в пустиня, а пурпурният пясък под босите ми нозе бе по-гладък и мек от бебешка кожа. Дали не беше пепел, не разбрах, но ситно се извиваше и галеше глезените ми с рехаво перце. Следеше ме и пауновото око на пеперуда…
Дърветата сякаш бяха натежали от пурпурни цветове. Стволовете им примамваха за прегръдка. А короните им се извисяваха толкова високо, че напомняха китайски пагоди. И опираха там, където погледът ми не стига.
И птици на гроздове пееха в хор, омагьосваха ме с мажорния си полет и диезни спирки за глътка въздух.
Вакханалия на музика и цвят, неуловими нюанси от вълшебен калейдоскоп, /който пари пръстите ми и наяве/, мимолетна и неописуема по тази причина. Измислена като мечта, като сън, който не можеш да запомниш и все пренаписваш, като пътуване назад във време, което не можеш да промениш.
Като пурпурен дъжд. И залез, към който вървим по един!
И благословия!