На жанровете в художествената литература е посветена Седмицата на четенето в ДГ „Първи юни“ – Плевен

Детска градина „Първи юни“ – Плевен отбелязва Националната седмица на четенето с дейности, посветени не просто на книгите, а на литературата като вид изкуство, информира директорът Александра Иванчева. „Разбира се, децата не могат да анализират, класифицират и систематизират представите си. Те просто притварят очи и слушат… приказката, разказа, стихотворението. Текстът на литературната творба им въздейства, както само изкуството може. Ние, обаче, можем да използваме тяхното въодушевление, за да стигнем по-лесно до техните сърца. Когато стигнем до сърцата им, можем да бъдем сигурни, че всяко съобразено с възрастта им знание, ще е достъпно за тях. Решихме да посветим седмицата на жанровете в художествената литература, а също и да насочим вниманието им към нейните творци – писатели и поети“, разказа тя.

Литературата има три жанра: епос, лирика, драма. За децата всеки от тези три жанра е достъпен: късите форми на епоса – приказка, разказ, есе; лиричните произведения – поема, стихотворение, лирическа миниатюра; драмата в елементарна форма. Ето какво сподели още директорът за сценария в детската градина:

Понеделник – ден за проза. Четене на къси прозаични текстове. Във всички групи едновременно за повече мащабност. Проследихме как се разширяват и задълбочават представите с нарастването на възрастта. Резултатът беше очарователен.
При тригодишните в първа група текстът не може да стигне до съзнанието на децата, ако визуално и действено не присъстват куклите, които заедно със словото на учителя представят съдържанието.
Във втора група децата могат да слушат с внимание и разбиране кратка народна приказка или разказ. По-лесно разбират поведенчески характеристики, ако се отнасят до герои – животни.
В трета група разговорът се задълбочава. Зададох обикновен въпрос: „Какво е книгата?“ „Ето, това е…“ – отговориха, подавайки ми една книга от библиотечката. Да, те знаят какво е книгата, но все още не могат да обясняват предназначението и. Обсъдихме дали с ума или със сърцето е по-лесно да разберем разказа или приказката. Колебаеха се, но разказът „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев реши колебанието в полза на чувствата и емоциите.

В четвърта група колебания нямаше. Те знаеха, че и мисленето, и чувствата са еднакво необходими, за да се разбере литературно съдържание. Говорихме си за любимия им писател – Ран Босилек и за вълшебството на творчеството. Докато си говорехме, Александър се опитваше да си спомни една „трудна“ дума. Беше сигурен, че трябва да я каже точно сега, докато говорим за писателите. „Въображение…“ – сети се той накрая. Асоциацията беше възможно най-точната.
Вторник – ден за драматизация. При драмата литературният текст е основа, но в нея има действие, конфликтна ситуация, решаване на конфликта. В детската градина играта-драматизация е възможност детето да се докосне до изкуството на литературата и театъра.
Във всички групи децата изпробваха театралните си умения, драматизирайки познати литературни текстове. Да изиграеш определен герой означава вече да си в активна позиция – да покажеш отношение към неговия характер, а и да умееш да се превъплътиш.

Тригодишните в първа група гледаха куклен етюд на „Червената шапчица“, представен от учителя. Те пипнаха куклите, поставиха ги на ръцете си и изговориха по реплика. Четиригодишните от втора група драматизираха „Под гъбата“ на Виталий Сутеев. Актьорските състави бяха няколко и всички деца опитаха да влязат в роля.
Петгодишните от трета група изясняваха в разговор театрални понятия – режисьор, сцена, декор, роля, актьорско майсторство, реквизит. Имаха възможност да влизат и в роля, и да поемат ангажимента на режисьора, подбирайки сами изпълнители за определени роли. Тук текста на „В зеленчуковата градина“ на Радой Киров е подбран така, че да е съобразен и с идеи за нравственото формиране на децата. Децата в петгодишната си възраст са чувствителни към нравствената тематика.

Образователна анимация беше използвана в четвърта група. Тя съчетава елементи на игра-драматизация, пантомима, движение, много прояви на импровизация и по-свободна творческа активност. Учителят е и режисьор, и даващ информация, и влизащ в роля, и увличащ децата в творчество. Децата с тяло, жестове, мимики пресъздаваха разказа на Ран Босилек -„Бърза помощ“.
Предстои до края на седмицата да посветим ден на детската поезия, да поговорим за поети и писатели, създавали творчество за деца и да послушат музикални произведения, създадени по стихотворни текстове.
Малките трябва да започнат да разбират, че стихотворението, разказът или приказката не са просто странички в книгата, а са създадени с чувство, въображение и творчески труд.