Златната плевенчанка Силвия Вакинова – за емоцията да триумфираш в родината на йога – Индия (галерия)

Както „Плевен за Плевен“ писа, председателят на Йога клуб „Лотос” – Плевен Силвия Вакинова завоюва два златни медала от Световно състезание по йога, провело се от 26 до 28 септември в Индия. Страната ни се поздрави с общо четири златни отличия от престижната надпревара, като останалите два медала станаха притежание на Илияна Захариева и Иван Великов.
Само броени дни след завръщането си от азиатската държава Силвия бе любезна да сподели емоцията от успеха и вълнуващото пътешествие с читателите на „Плевен за Плевен“.

– Разкажи ни повече за самото състезание, на което българите се представихте повече от успешно.
– Състезанието бе в рамките на 3 дни – от 26 до 28 септември, в град Джаму в щата Джаму и Кашмир. На него се представихме българите, спечелили златни медали на Държавните първенства у нас – аз, Илияна Захариева и Иван Великов. На 26 септември бе националното първенство на Индия по йога, като за нас бе изключителна наслада да го наблюдаваме. Участниците бяха страхотни – много гъвкави и креативни и определено имаше какво да научим от тях. В следващите два дни се проведе международната надпревара, в която вече се включихме и ние. Освен представители на България, имаше и такива от Хонг Конг, Виетнам и Япония. Мисля, че се представихме отлично, тъй като всеки от нас спечели златен медал в своята възрастова група.
Единият стил, в който и тримата българи спечелихме златото, бе „асани“. При него изпълняваш дадена асана, като съдиите минават, оглеждат каква е позицията на тялото, изражението на лицето ти и след като видят всички отделни аспекти, дават и съответната оценка, а накрая точките, които си получил, се сумират. На нас, чужденците, бе дадена възможност да си изберем асани от трите групи трудност, които да демонстрираме.

Вторият ми златен медал бе извоюван изключително приключенски. Спечелих го в т.нар. акро йога – поредица от асани, които трябва да представиш като художествено съчетание или нещо подобно на художествената гимнастика. Регламентът бе за 2 минути на фона на музика всеки да представи своето съчетание, което да включва минимум 8 асани, които да преливат плавно една в друга. Изпълненията се оценяваха от четирима съдии, застанали в четирите края на сцената, като ние трябваше да представим по една или две асани с лице към всеки един от тях. Беше доста интересно, защото когато отидох да се запиша за участие, се оказа, че другите участнички са само индийки и то на възраст 16-17 години. Аз обясних на техническия секретар, че това всъщност не е моята възрастова група, но той каза, че няма никакъв проблем да се включа. В този момент погледнах многозначително ръководителя на нашата група Илияна Захариева, която бе категорична: „Ще участваш! Покажи им какво можеш!“. В крайна сметка реших, че нямам какво да губя. Положила съм толкова много труд и трябва да го покажа. Елиминирах фактора стрес и напрежение и се явих на сцената, като силен бонус за мен бе моята мощна индийска агитка, която другият българин в нашия екип – Иван Великов, успя да организира. В началото бях нервна, но след това се отпуснах и всичко ми се получи добре, а след като слязох от сцената бях поканена от организаторите да изиграя същото съчетание, като демонстрация, пред специалните гости, които бяха поканили. Сред тях бяха и министрите на здравеопазването и спорта на щата Джаму и Кашмир, които бяха посрещнати на състезанието изключително тържествено. Съчетания пред тях показаха най-добрите индийски йоги, наред с които се представи и България в мое лице, което за мен бе огромна чест.
Когато дойде време за награждаването, съобщиха, че се присъждат два златни медала. Единият бе за представителка на домакините, а когато след това чух моето име, не можах да повярвам. Еуфорията беше огромна!

– На какво отдаваш това страхотно българско представяне в родината на йогата – Индия?
– Отдавна съм се убедила, че в живота няма случайни неща. Положихме необходимите усилия и резултатите са налице. Организацията ни беше просто перфектна – много практики, ранно ставане за отработване на асани, а може би и вярата в това, че можем бе решаващ фактор. Приемам това, като вид изпитание. Да не забравяме, че и други българи преди нас са участвали в авторитетни международни състезания и са печелили отличия. Така че, вървим по една прокарана вече пътека.
– Лично на теб какво ти коства подготовката за състезанието?
– Практикувам редовно йога, така че не мога да кажа, че подготовката ми е отнела време. Всъщност, част от моето ежедневие е йога. Това е една от страните ми и за мен е удоволствие.

– Какви впечатления остави у теб Индия?
– Докоснахме се до една различна култура и видяхме един свят, съвсем различен от нашия. Направи ми впечатление, че индийците са много общителни и гостоприемни хора – отзоваваха се винаги, когато ги питахме нещо, идваха сами при нас. Успяхме да посетим столицата Делхи, където бяхме в двореца на Свами Нараян, който е под изключителна охрана и за съжаление вътре не може да се снима. Там присъствахме на уникално шоу, включващо вода, светлина и звук. След това бяхме в град Ле в областта Ладак на 3800 метра височина, където отседнахме в център за медитация. Насладихме се на пълна тишина и спокойствие, без никакви хора и комуникации.

Пътуването ни продължи през долината Нубра, където яздихме камили през пясъчните дюни, а след това посетихме езерото Пангонг, което е дълго 130 км и заема част от територията и на Китай. Насладихме се на невероятни пейзажи, сякаш изваяни от Божията ръка, а най-високата точка, която достигнахме, бе 5 500 м надморска височина.
– Какъв е интересът към практикуването на йога в Плевен?
– Според мен, интересът прогресивно нараства не само в Плевен, но и в страната, като цяло. Все повече хора осъзнават, че това е една дълбоко философска система, която предлага здравословен начин на живот и мир и спокойствие на фона на динамиката, в която живеем. Всеки може да намери в йога това, което търси.
Поне засега съотношението мъже-жени е в полза на дамите, може би защото мъжете у нас са по-консервативни. Но да не забравяме, че когато йога се е зародила, с нея са се занимавали само мъже. Колкото до възрастта, към йога се обръщат и деца, и младежи, и по-възрастни хора над 50 години. Казва се, че йога могат да практикуват хора от 8 до 88 години, така че всеки е добре дошъл при нас.