Галерия „Бешков“ кани на изложба по повод 120 години специалност „Скулптура“ в НХА

На изложба по повод 120 години от откриването на специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия кани плевенската Художествена галерия „Илия Бешков“. Тя ще бъде открита днес, 20 септември, от 18 ч.
„Създаването на Катедра Скулптура към Художественото училище преди 120 год. е акт на дълбоката необходимост на тогавашния национален елит да се приобщи към културния живот на Европа. Феноменален факт е, че става сложен, епохален скок в изобразителното ни изкуство. От вековна традиция в живопистта и резбата, реализирани в храмовете, се приема проблематиката от европейските художествени академии. Новият вид професионализъм става основна мярка. Първите професори Жеко Спиридонов и Марин Василев, като възпитаници на европейските академии донасят новите модели на пластичен изказ, основаващи се на дълбоко познаване и пресъздаване на човешката натура. През пълния курс на обучение са дисциплината етюд по натура и скулптура – композиция. Последните 25 години донесоха отваряне в обучението по отношение на целта и критериите свързани дотогава с класическите. Това е естествен рефлекс към новите явления в художествения живот. В резултат на това се появи и втора магистърска програма „Скулптура форма и движение”, която има за цел да отговори на новите форми и интереса на студентите към тях. Паралелното провеждане на двата подхода към днешната практика на катедрата е като резултат от разбиране за натрупването и създаването на художествен продукт, който отговаря на професионални критерии без да следва догматични ограничения.
Като резултат в България се появяват скулптурния портрет, голо тяло, жанрова и паметникова скулптура. Педагогическия принос на пионерите на българската скулптура е безценен. Той донася високо професионално ниво при подготовката на студентите спомогнал да се проявят ярките таланти на Андрей Николов, Иван Лазаров, Любомир Далчев, Марко Марков. Всеки от тях, като неповторима артистична индивидуалност и огромен принос с лично творчество и педагогическа практика от тогава и до днес. За щастие всеки от тях по един или друг начин е и водещ професор по скулптура в НХА. Това очевидно дава своя обществен принос за следващите поколения в България, утвърждаващ професионализма и разбирането на творчеството, като дълбоко индивидуален акт.
Могат да се очертаят най-общо три периода в живота на специалност „Скулптура”, които естествено са свързани и с обществения живот – до 1945 год., до 1989 год. и след нея до днес. Между двете световни войни са първите творчески етапи в живота на нашите най-ярки скулптори: Иван Лазаров, Андрей Николов, Любомир Далчев, Марко Марков. Едновременно с това навлизат и в академичния живот на НХА и специалността. Произведенията им бележат основни насоки в българската скулптура, актуални и сега. Впечатляващо е, че в това драматично време И. Лазаров има разбирането, че националната култура може да бъде на основата на родната пластична традиция. Това той ще превърне в свой личен път, който е и негов неповторим принос в духовния ни живот. Ще превърне в своя цел постигането на националния художествен тип в творчеството си, ще фокусира ролята на обема и синтетичната скулптурна форма, като главни средства за художественото въздействие.
Неръкотворната мраморна скулптура на А. Николов стои като самотен остров на красота и майсторство близо до тези на древните във време на най-страшни войни, катаклизми, духовните и морални ценности на човека. Този избор и възможност на български скулптор е подкрепен от съдбата му с благодатен период в Италия. Време на признание и възход – уникално за наш художник.
Любомир Далчев определя първостепенна роля на пространствения строеж в композицията и формата с яснота непозната до него. Структурата на творбата, експресивността, в която могат да се открият както корените от дебърската резба, така и връзката с модерната европейска скулптура. Акценти, актуални за обучението и творчеството и днес.
Марко Марков, като истински модерен автор ще оказва трайно влияние в развитието на жанра с богатата си пластичност и връзка с големите майстори от Европа в областта на портрета преди всичко.
Всеки от тези най-големи скулптори по един или друг начин имат контакт понякога и престой в Европа. Това безспорно им дава съизмеримост и в личното творчество. Това личи и от собствените им разсъждения, изказани по-късно в написаното от тях за изкуството. Тройното академично образование на Л. Далчев остава като уникално явление в живота на специалността и НХА.
Впечатляващо е, че доминиращите течения на модернизма от този период не навлизат директно в нашата скулптура, както това до голяма степен се случва в живопистта и поезията. Вероятно се дължи, както на липсата на натрупванията, които породиха тези течения в световната култура, така и на особеностите на историческия период на България. Време на войни, утвърждаване на национални ценности, отбелязвани с първите паметници, принадлежност на интелигенцията към съдбата на народа. Друг важен факт е, че паралелно с най-авангардните течения през времето на модернизма интереса към фигуралното е потвърден с творчеството на Майол, Вигеланд, Барлах, Марини, Манцу, Роден, Дега и Бордел. Този феномен, да се създаде най-висока култура във време на най-разрушителни войни издига индивидуалния вик на художника над естетически и морални кумири. По-точно те биват срутени, за да отворят пространство на свободната воля и талант. Драматично време, което парадоксално е дало незабравими произведения, даващи на този период изключителна важност за българската духовност.
Периодът след 9-ти септември 1944 год. носи всички тежки изпитания и последствия за художествения живот, наложени от политическия догматизъм. Професорите, носещи истинските стойности за изкуство и преподаване, отстояващи индивидуалното развитие на студентите са репресирани. Драстично е отстранен от НХА Иван Ненов. Илия Бешков, Иван Лазаров, всички неподдаващи се на политическата преса са подложени на натиск. В тези условия в специалност „Скулптура” се случва така че в този догматичен период все пак най-силно и трайно значение е делото на Иван Лазаров, Андрей Николов, Любомир Далчев, Марко Марков. Те отстояват своите творчески разбирания и успяват да ги предадат на следващото поколение. Това е времето в което израстват Величко Минеков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Борис Гондов, Георги Чапкънов – едно истинско признание за величието на техните учители. Оставащи най-значими във времето. Като следващи професори тези най-активни скулптори ще провеждат недогматично разбиране за скулптурата и обучението и.
Основните принципи за строежа, пластиката, познаването на човешката натура, през погледа на съвременната световна скулптура остават актуални.
Паметниковата скулптура става доминатна форма в България през този период. Агитационнопропагандната и страна е наложена по политически причини. Налице са и произведения, които по изключение надхвърлят мерките на догматизма. След догматичните години е характерно размразяването на обществения живот и влизането в катедрата на новите преподаватели: Величко Минеков, Любен Димитров, Крум Дамянов, Борис Гондов, Димитър Бойков, Любомир Прахов, Георги Чапкънов, както от предхождащите професори в катедрата. Процесът на обучение заедно с класическата програма по натура е отворен и за по-нетрадиционно, индивидуално разбиране за формата, композицията и материала.
Международните скулптурни симпозиуми стават нова практика за творчество и обмен. В художествения живот на СБХ ролята на националните изложби значително нараства. Малката пластика в метал, камък, гипс и др. материали обогатяват съвременната скулптура. В тази област влияние върху съзнанието на студентите оказват творчеството на Иван Варчев, Галин Малакчиев, Павел Койчев и др., които са извън НХА. Изложбената скулптура извън обществената поръчка добива значителна стойност.
В паметниковата скулптура се създават произведения мащабни и с високи художествени постижения далеч над догматичните мерки от предходните години. Най-ярки примери за това са: комплексът на Любомир Далчев в Пловдив, колоната на Галин Малъкчиев пред НДК, 1300 години на Валентин Старчев, комплексите в Шумен, Стара Загора, Велико Търново на Крум Дамянов, Самуилова крепост на Борис Гондов. Това ги прави обществено значими и днес.
Последният етап след 1989 год. е характерен с още по-голямо отваряне на обучението, като разбиране и възможности за нови форми. Този процес е в унисон с процесите на Европа и света. Създадена е втора магистърска степен, в която акцента е върху некласическото обучение. Възможността за свободно движение на студентите доведе до появата и на чуждестранни студенти в катедрата. Студентски симпозиуми, практики, обменни програми са новите форми от този период. Паралелно с това в катедрата продължава да се изучава и класическия модел в пълния курс на обучение.
В резюме основните акценти в обучението в катедра „Скулптура” за този 120 г. период са:
1. Етюд по натура с цел усвояване строежа на човешкото тяло и възпитание на триизмерно, пространствено мислене.
2. Изграждане на творческата личност на база обща и професионална култура, познаване на художествения живот в България и света. Скулптурата (композицията) – израз на творческото реализиране на студентите.
Сложността и динамиката на съвременния художествен живот налагат по-гъвкави критерии, които да отговарят на тези особености и да запазят изискването за висок професионализъм в скулптурата. Като единство от интуиция, знание, себепознание, откровение.“
проф. Емил Попов, р-л катедра „Скулптура”.
София, 06.2016г.