„Наздраве, 2016-а с…“ актрисата Красимира Кузманова

В дните около Нова година в поредица от блиц интервюта, обединени под рубриката „Наздраве, 2016-а с…“, „Плевен за Плевен“ ще ви срещне с интересни и популярни хора от Плевенско, мнозина от които разнасят славата на нашия край не само в България, но и по света. С какво ще запомнят изминалата и какво си пожелават през новата година, какво ги вдъхнови и какво разочарова – бъдете с нас и ще разберете!
Ето какво сподели актрисата Красимира Кузманова.

1. С какво ще запомните изминалата година в обществен и личен план?
В обществен план, за съжаление, не с добро. Шокирана и ужасена се почувствах след терористичните атентати в Париж.Не мога да повярвам,че този прекрасен град, в който съм се възхищавала на това, как всякакви хора могат да съжителстват заедно, беше потопен в кръв. Обичам да гледам театър там, да бродя по галерии, да хапвам японско, там живее един от най-близките ми приятели, и разбира се си пожелавам 2016 да отида пак. В личен план – наситена с много работа и щастлива в творчески план година! Започнах с роля в нов български филм – „Докато Ая спеше“ с реж. Цветодар Марков. Филмът беше завършен и получи своето признание от критика и публика на фестивала „Златна роза“във Варна, както и бе поканен с 4 прожекции на Киномания 2015. Септември бях поканена и на фестивала „Брака Манаки“ в Битоля, където мина и гала премиерата на филма „Лазар“, който снимах преди 2 години. В театъра, освен „Народен враг “ и „Последният полов атлет“, които зрителите гледаха и тази година , изкарах и 2 нови спектакъла – „Пролетно тайнство“, и особено съм щастлива с реализирането на една отдавнашна мечта да се срещнем на сцената с Лили Маравиля, Стефка Янорова и Касиел Ноа Ашер в спектакъла „Театър любов моя“ на сцената на Театър 199.
Изобщо срещнах прекрасни колеги на сцената и на снимачната площадка и това много ме радва!
2. Събитието, което ви вдъхнови? Събитието, което ви разочарова?

Събитието, което ме вдъхнови, е превръщането на НДК в истински дом на изкуството и културата – откриването на Театър Азарян, ДНК и клуб „Перото“е щастие за творците и хората, обичащи театъра и книгите!
Разочароват ме много неща – простотията, липсата на професионализъм, грубостта, дебелащината, озъбените медии, които насаждат лош вкус и фалшиви идоли!
Разочароват ме необразовани и некопметентни хора, които определят политики, съдби на хора…..изобщо, не разбирам търпението на тоз народ, докаран на ръба на мизерията.

3. Накъде върви: светът, България, Вие?
Светът – искам да вярвам, че ще оцелее, колкото и хората да се опитват да го затрият.
България – не знам колко може да понесе още таз страна. Иначе – толкоз красива и уютна.
Аз – ами ново приключение ме чака, нямам представа какво…..дано е вълнуващо и да стана по-добра и спокойна! Искам и нова хубава роля, сънувах скоро, че отварям пиесите на Чехов….

4. . Какво, защо и на кого не успяхте да кажете? Направете го сега!
На мама – че винаги ще е с мен, и че ще се опитам да съм по-щастлива….

5. Какво си пожелавате през 2016 – на себе си, на близките, на града Ви?
Пожелавам си здраве и кураж, близките ми да са здрави и умни, на Плевен – да става по красив град и хората да имат работа, да гледат съвременен хубав театър и да бъдат добри!