Александър Дяковски: Надявам се през следващия сезон отново да облека екипа на „Спартак“

Дългогодишният състезател на баскетболния „Спартак“ (Плевен) и кадър на местната школа – Александър Дяковски, се завърна преди дни в родния клуб. Любимецът на феновете в зала „Балканстрой“ отново е част от „синьо-белите“, но не като играч, а като помощник в екипа на Илия Станков. Ще припомним, че Дяковски бе освободен от „Спартак“ през миналото лято, тренира с испанския „Жирона“ в рамките на предсезонната подготовка, а след това подписа с бургаския „Черноморец“. В края на декември миналата година плеймейкърът си тръгна от морския град заради финансовите проблеми в отбора и сега отново е в Плевен.
Ето какво сподели Александър Дяковски минути преди началото на снощното домакинство на „Спартак“ срещу „Лукойл“.

– Сашо, добре дошъл отново в „Спартак“, но вече като помощник-треньор. Означава ли това, че се отказваш от активна състезателна дейност?
– Все още не се отказвам, иска ми се да продължа да играя. Реално ми трябва едно лято, за да вляза отново във форма. Нещата се стекоха така, че трансферният прозорец беше затворен и нямаше шанс да си намеря нов отбор.
– Как се чувстваш в новото поприще?
– Честно казано, много ми харесва и в момента това ми се прави повече, отколкото да се състезавам. Но голямото ми желание е през следващия сезон да съчетая двете неща – да бъде едновременно помощник и да играя. Това ще бъде най-добрият вариант. Естествено тук, в Плевен – в моя отбор, в който играя от дете.
– Отскоро пак си част от екипа на „Спартак“. Как ти се струва ситуацията, в която се намира отборът?
– Надявам се, че нещата ще започнат да се подобряват – макар и с малки стъпки. Според мен, трябва да използваме остатъка от сезона, за да накараме публиката, която остана в залата, да се върне отново с желание и през следващия сезон. Вярвам, че този отбор има потенциал и ще напредва.
– Каква, според теб, е причината за слабото представяне на „Спартак“ тази година?
– Знаете, че в тима настъпиха доста сериозни промени, докато в предишните сезони имаше едно твърдо ядро. След напускането и на Цеци Острев тежестта падна върху плещите на млади момчета, които не са играли на такова ниво и по толкова много време. Знам, че и за тях е доста трудно, но смятам, че с труд нещата ще дойдат по местата си.
За мен най-големият проблем, обаче, е в детско-юношеските школи и смятам, че е правилно децата да бъдат запалени по баскетбола още от градините. Разбира се, трябва да се намери и вариант за мястото на провеждането на тренировките на подрастващите, защото зала „Балканстрой“ от една страна е далеч, а от друга е твърде заета и ще бъде трудно да се работи с толкова много деца. Ако тези проблеми се решат и има желание за работа, мисля, че ще бъдем на прав път.
– Преди организираше летни школи по баскетбол за плевенските малчугани. Ще продължат ли тези инициативи и през това лято?
– Със сигурност, а вярвам, че ще има и доста желаещи.