Почетохме паметта на загиналите при Третия щурм на Плевен (галерия)

С панихида, отслужена от свещеници от плевенските православни храмове, днес пред Костницата в Скобелев парк бе почетена паметта на загиналите в Третия щурм на Плевен на 11 септември 1877 г. Сред официалните лица на ритуала бяха секретарят на Община Плевен Бранимир Мирчев, зам.-кметът Дамянка Владимирова, началникът на Отдел „Образование и култура“ Соня Маринова, зам.-областният управител и областен председател на БСП – Плевен Мирослав Михайлов и кандидатът за депутат от листата на „БСП – лява България“ Васил Антонов.

През 1882 г. бащата на младия капитан Сергей Николаевич Матерн от Ревелски полк, загинал при Зелените възвишения и погребан в братска могила в днешния Скобелев парк, подарява на църквата „Св. Николай“ в Плевен евангелие с молба всяка година на 11 септември да се отслужва панихида в памет на сина му и на всички загинали воини в Третия щурм. Комитетът „Цар Освободител Александър II“ продължава тази традиция и за 12-та поредна година Община Плевен и Дирекция „Военноисторически музеи“ я организират и провеждат пред Костницата в парка.

В словото си директорът на Дирекция „Военноисторически музеи“ – Плевен, доц. Милко Аспарухов изтъкна, че всеки народ достига до Голгота в критичните моменти на историческото си развитие. Българската Голгота станаха Батак, Перущица и още 92 опожарени и обезлюдени селища, в чиято пръст попи кръвта на 30 000 убити по време на Априлското въстание през 1876 г., посочи доц. Аспарухов. Той отбеляза, че пепелищата на април 1876 г. станаха място за поклонение и размисъл, извор на национално самочувствие. Директорът на ВИМ – Плевен припомни, че година по-късно на българска земя в защита на националната ни кауза стъпва многонационалната руска имперска и румънска съюзни армии, а Руско-турската война от 1877-1878 г. се превръща в най-важното събитие в българската история на 19-ото столетие.

На тази война бе заложено бъдещето на България, а в хода на военните действия Плевен доби значение на Гордиев възел, битката, която реши изхода на войната, бойното поле, което попи кръвта и приюти костите на 30 000 убити и безследно изчезнали руски и румънски воини, подчерта Милко Аспарухов. Той посочи, че в българската история тази война остава с името Освободителна, а световния интерес към нея отразяват 70 военни кореспонденти, аташирани към Главната квартира на руската армия. Публикуват се стотици статии и репортажи, държавници, дипломати и политици с подчертан интерес следят събитията край Плевен.

„След края на войната паметниците, братските могили и бойните полета спонтанно са причислени от народа ни към българските Йерусалими. Около тях българският народ издига нови паметници, превръща ги в паркове и вече 137 години им отдава заслужена почит“, каза още в словото си доц. Аспарухов.