Великден е!

В цялата християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените-мироносци, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Защо обаче у нас Великден тази година се пада на 5 май, докато Римокатолическата църква го отбеляза още на 31 март? И какви са пречките целият християнски свят да го празнува заедно?

Всъщност Никейският събор на 25 август 325 г. определя ясно и точно правило за изчисляване на датата на Великден в християнската църква, която по онова време е единна. То е общовалидно дори и след настъпване на Голямата схизма през 1054 г., когато след разкола църквата окончателно се разделя на западна Римокатолическа и източна Православна.
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква все още е общовалидна и гласи: Страстната седмица е от понеделник до неделята след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март.
Например ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.
Разликата между католици и православни в датите за отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват „идеализирания“ Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар (приет на Запад през 1582 г.). В този смисъл, когато по спазвания от Православната църква Юлиански календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец.
Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова в около половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е поне 1 седмица по-късно.
Същевременно юдейската Пасха (бягството от Египет) се изчислява според новолунието. Времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм, както еврейската Пасха.
Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по Григорианския календар Великден може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва подир Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден задължително да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта, както е през 2013 г.
Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на Григорианския календар

На Великден имения си ден празнуват Велико, Велика, Величко, Велислав и Велислава.
/По информация в интернет/