В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на практика тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината […]

На днешната дата, след като турските войски изоставят Шипченския проход, Осман Паша влиза в Плевен, без да бъде разкрит от руското разузнаване. Осман Паша е турски военен деец и маршал. При избухването на Руско-турската освободителна война той е началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява […]

На днешната дата, след като турските войски изоставят Шипченския проход, Осман Паша влиза в Плевен, без да бъде разкрит от руското разузнаване. Осман Паша е турски военен деец и маршал. При избухването на Руско-турската освободителна война той е началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява […]

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 7 и 13 септември 1877 г. Участие вземат 75 000 войници (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8 500 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Участие взема и генерал-майор […]

След падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Руската армия обаче се забавя, тъй като има нужда от попълването на запасите и от превързването на ранените. Така русите пристигат пред Плевен […]

На днешната дата, след като турските войски изоставят Шипченския проход, Осман Паша влиза в Плевен, без да бъде разкрит от руското разузнаване. Осман Паша е турски военен деец и маршал. При избухването на Руско-турската освободителна война той е началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в […]

Осман паша предава сабята си на ген. Ганецки. Руска гравюра. Рисунка С. Шамота Иван Степанович Ганецки е от род, чийто корени са от Полша. Роден е на 26 септември 1810 г. в село Бухоново, Смоленска губерния, Русия, в семейството на потомствен дворянин. Баща му, Степан Ганецки, е служил като лейбгвардеец, а […]