Последният бой за Плевен на 10 декември 1877 г.

В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на практика тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.

След третия неуспешен щурм на града на 30 август/11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка.  През шестия  участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която се разиграва в началото на декември в долината на река Вит.

На 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и напусне града в посока към София. Осман паша започва боя с последна и единствена надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремително и успешно, те пробиват и двете линии на руската отбрана. Но положението бързо се променя, частите на Осман паша, който е ранен в крака, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус генерал И. С. Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация.  В 14 ч. Осман паша се предава на ген. И. С. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия.

Заедно с много други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. в Плевенския регион мостът на р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник”  от 1969 г.

През 2013 г. със средства по европейска програма се извърши реставрация на моста, като се използваха стари снимки, рисунки и описания, за да може максимално точно да се върне първоначалния му облик, създаден от майстора Генчо Кънев.

На хълма над моста се намира и Паметникът на победата. Той е един от 11-те еднотипни паметници, изградени в периода 1878-1880 г. по инициатива на Руското военно министерство и с личното  разпореждане на император Александър ІІ, по проект на архитект Вокар. Мраморните медальони, Георгиевските кръстове и надписите са изработени в град Карара, Италия, в работилницата на майстор Фиаски.  Паметниците са поставени на местата на най-големите битки и най-значимите победи на руската армия по време на Руско-турската война 1877-78 г.: Свищов, Никопол, Ловеч, Добрич, местност Бели брег край р. Вит при Плевен, под връх „Столетов” на Шипченския проход, Стара Загора, Пловдив, село Мечка и село Лом Черковна, област Русе и прохода Арабаконак. Паметниците имат формата на пресечена пирамида, височината е 11 м. На лицевата им страна е поставена мраморна плоча с руския държавен герб и военни орнаменти. Върху друга плоча е отбелязано времето и мястото на водените сражения и името на командира на отряда. На обратната страна на паметника, също върху мраморна плоча, са изброени полковете, батареите, сотните и специалните поделения, взели участие в боевете. Върху паметника край р. Вит е отбелязано, че е издигнат в чест на трите атаки за Плевен, сраженията при Г. Дъбник и Телиш, последния бой за града и капитулацията на Осман паша.

Богомил Стоев

Регионален военноисторически музей – Плевен