Лозарството в Плевен и борбата с вредителите в края на XIX и началото на XX век

Плевен заема централно положение в хълмистата и плодородна Дунавска равнина. Заграден от юг, изток и север с венец от хълмове, расте и се развива в долината на две малки реки – Тученишка и Гривишка. Почвата е плодородна, зимите студени без особено продължителни снеговалежи, лятото е горещо с много слънчеви дни и периодични засушавания. Тези географски условия са благоприятни за отглеждането на лозови насаждения. Този поминък заема важно място в живота на плевенчани, които се занимавали  със  земеделие и преди и след Освобождението. Броят на стопаните, които отглеждали лозя ставал все по- голям, но се появили и проблеми. Управниците на града се опитвали с решенията си да им помогнат и облекчат тази земеделска работа. Новооткритото Винарско училище през 1890 г. и създадения разсадник през 1902 г. поставили отглеждането на лозите и производството на вино на научна основа.

В изложение за състоянието на  окръжието през 1888 г, плевенският окръжен управител Иван Симеонов заявил: “Лозя в окръжието има в голямо количество и произвежданото от тях вино е много хубаво и прочуто…”. На Майската сесия през същата година Окръжният съвет взел решение да се създаде към Плевенското четири-класно училище един специален клас по лозарство и винарство.

В края на XIX век лозята в окръжието възлизат на 40 062 дюлюма (1 дюлюм е равен на 919, 3 м²) 27 450 дюлюма в селата и 12 612 в града. През 1894 г. плевенските лозари били нападнати от болест по лозята, която намалила добива на грозде и производството на вино. Тази болест – “филоксера”, принудила Окръжието да вземе мерки за ограничаване на разпространението и. Дребното насекомо, което я причинявало, достигнало до България още през 1884 г. След 10 години успяло да унищожи стотици декари лозя. Наложило се да се изкоренят засегнатите  насаждения и да се заменят с облагородени с устойчива на филоксерата подложка. С цел да се подменят засегнатите от болестта лозови насаждения с нови устойчиви, плевенските управници гласували да се заделят средства за откриването на разсадник с американски лози. През 1895 г. се изкореняват първите 11 декара опустошени от филоксерата лозя. Поражения върху лозята имало из цялата страна. На 16 януари 1896 г. е издаден първият в България закон за растителна защита – „Закон за мерки против филоксерната зараза (чума на лозата) и възобновяването на опустошените от нея лозя“. Плевенските лозари С. Коларов и Атанас Игнатов първи внасят 14 000 пръчки от Марсилия, а Ив. Доков и Ив. Пеев употребяват срещу тази заплаха бурдолезов разтвор. Други вредители като бръмбара „Стригач“ и червея „Agrotis“, които изгризвали младите листa, били победени от грижовните стопани. Опасностите не стихвали, след дълъг дъждовен период нова заплаха за лозята била „пероноспората“, която причинила окапване на листата. Болестите нанесли щети, но не сломили плевенските лозари. Отглеждането на лозя продължавало да е един от основните поминъци на населението. Сблъсъкът с болестите и борбата с тях дали тласък за развитието на разсадника с американски лози, които били устойчиви на вредителите. Пръчки, от разсадника се раздавали безплатно на стопанитe. В началото на XX в. големи площи са засети с нови лози и производството на вино процъфтявало. Лозарството преминало на нов етап в развитието си. Произвежданото в Плевенско  вино било изнасяно на пазара извън пределите на окръга. Бързо нараснал и броя на кръчмите в Плевен, предлагащи местното производство. Въпреки трудностите по отглеждането на лозята плевенските стопани не се отказвали и лозарството продължило да бъде в основата на земеделската им работа.

Пепа Митева, Главен специалист в ОДА – Плевен

Използвани документи:

ф. № 4К, оп. № 2, а.е. № 5

ф. № 4К, оп. № 2, а.е. № 4

ф. № 4К, оп. № 2, а.е. № 5