На 16 март, преди 111 години, Четвърти пехотен плевенски полк бележи славна победа в боевете при Акалан

На този ден – 16 март, преди 111 години, Четвърти пехотен плевенски полк бележи славна победа в боевете при Акалан в Балканската война. Тази дата е възприета като празник на полка и Плевенския гарнизон.

4-ти пехотен Плевенски полк е формиран в гр. Ловеч през октомври 1884 г. В състава му влизат Видинска № 10, Севлиевска № 14 и Ловчанска № 13 пеши дружини. Всички имат формени знамена, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. в София. В Сръбско-българската война (1885 г.) воюва при Врабча, Трън, Сливница, Пирот и Ниш. През 1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 4-ти пехотен Плевенски полк се сформира 16-ти пехотен Ловчански полк. През 1894 г. полкът е преименуван на 4-ти пехотен Плевенски на Н. Ц. В. Престолонаследника Княз Борис Търновски полк. По време на Балканската война (1912-1913 г) е включен в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия и участва в боевете при Одрин и щурма на Акалан и Курт дере на Чаталджа от 4 до 6 ноември 1912 г.
По време на Втората балканска война (1913 г.) воюва срещу сърбите при село Габровци, на брега на Тимок, от 22 до 25 юни 1913 г. и срещу гръцките войски в района на Разлог и Предела от 15 до 18 юли 1913 г.
По време на Първата световна война (1915-1918 г.) участва в Нишката и Косовската операция на Първа българска армия, под командването на генерал Климент Бояджиев, в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Воюва срещу сърбите при Дрянова глава, Дервент, Ниш и Косово поле, срещу французите и англичаните в долината на река Вардар, височината Близнаците и Дойран.
Във връзка с реорганизацията на армията от 1 декември 1920 г. 4-ти пехотен Плевенски полк се преименува в 4-та пехотна Плевенска дружина.
През 1928 г. от състава на 4-та пехотна Плевенска и 3-та пехотна жандармерийска дружина се формира отново 4-ти пехотен Плевенски полк, който до 1935 г. продължава да носи явното наименование 4-та пехотна Плевенска дружина.
На 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца, Поповско, полкът получава ново бойно знаме. От ръцете на царя го приема командирът полковник Г. Ганчев, който, съпровождан от адютанта майор Пиперков, го връчва на знаменосеца фелдфебел Г. Нетов. През 1941 г. полкът се мобилизира и дислоцира на югоизточната граница. От юли 1942 г. е в състава на 1-ви български окупационен корпус.
Участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа (1944 -1945 г.) в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия.

Имена на славата
: Врабча, Трън, Сливница, Цариброд, Чаталджа, Каракол, Нокта, Курт-дере, Габровци, Тимок, Мехомия, Пределски ханчета, Дренова глава, Дервент, Ниш, Косово поле, Вардар, Близнаците, Дойран…

Любими командири:
подполковник Сергей Манаев, капитан Никола Петров, майор Кръстьо Маринов, майор Никола Рибаров, полковник Димитър Гешов, полковник Киряков, майор Теодоси Даскалов, подполковник Никола Марков, генерал-майор Тодор Георгиев…

4-ти пехотен Плевенски полк към 1892 г.

Командир на 4-ти пехотен Плевенски полк: Подполковник Ботушаров

Военен лекар: Д-р Лазаридес

Военен лекар: Д-р Везантиюс

информация: Български бойни знамена