Как да разпознаем лъжеца по метода на холандски учени

Лъжите са неразделна част от живота ни, каквото и да се говори. Често ние самите лъжем или премълчаваме истината. Същевременно не обичаме да ни заблуждават, особено когато някой близък ни причинява това.

Как да разпознаем лъжата?

Всички съществуващи методи ви позволяват да забележите необичайното поведение на човек, но това няма да е 100% доказателство за неговата нечестност. По-скоро ще бъде възможно да се прецени по вербални и невербални прояви, че човек е нервен или изпитва някакъв дискомфорт. Но е невъзможно да се узнае със сигурност с какво е свързано.

Холандски изследователи от Erasmus Universiteit Rotterdam проведоха серия от експерименти, резултатите, които бяха публикувани в научното списание Royal Society Open Science.

Тестваните субекти трябваше да разкажат различни истории: правдиви, украсени и абсолютни лъжи. По това време те били записвани на видеокамера и след това анализирани за езика на тялото и движенията. Невербалните отговори били прочетени и измерени автоматично с помощта на технология за улавяне на движение.

Проучването показало, че невербалното поведение на субекта се променя в зависимост от това дали той казва истината или лъже. Когато разказва неправдоподобна история, човек неволно се издава чрез движенията на тялото си, защото се опитва да имитира своя събеседник. И колкото по-голяма е лъжата, толкова по-забележимо е копирането на поведението на отсрещната страна. Учените наричат това „невербална координация“.

Те обясняват това явление с факта, че лъжата изисква повече усилия от човек, отколкото когато казва истината. И това е в съответствие с тяхното по-общо предположение, че когато когнитивното натоварване се увеличи, много процеси работят автоматично. Включително мимикрия, която ясно се виждала в експериментите.

Когато лъжем, мозъчната ни активност се увеличава. Поради това частта, която отговаря за контролирането на езика на тялото, се предава на автоматичен контрол. Както се оказва, най-лесният начин за автопилота е да имитира това, което вижда. Затова започваме да имитираме поведението на събеседника. Това се случва напълно несъзнателно и не изисква допълнителни средства.

По този начин, колкото повече сме принудени да мислим за лъжите, които измисляме, толкова повече езикът на тялото ни имитира човека, когото се опитваме да излъжем.