Българите не чакаха даром свободата

Преминаване на руските войски при река Дунав

В последните десетилетия Националният празник на България, наред с традиционното честване по повод Освобождението, се свързва и с дебати в медийното пространство за ролята  и значението на Руско-турската война 1877-1878 г. С основание се изтъква, че без помощта на Русия е било невъзможно да се сдобием със собствена държава, но същевременно се повдига и въпросът: А щеше ли Русия да спечели войната без помощта на българите?

Когато говорим за приноса на българите в Руско-турската война 1877-1878 г., най-ярко изпъква ролята на Българското опълчение и заслугите на опълченците за успеха на Шипченската епопея, за която едва ли има нещо, което да не е казано. Изтъква се всестранната помощ, оказана от българите на руските войски от началото до края на войната: доброволна разузнавателна дейност, водачи, помощ в обозите, снабдяване с храни и фураж, уреждане на болници и лазарети, доброволчески отряди и ролята на т. нар. милиции. Именно тези милиции поемат защитата на съгражданите и съселяните си в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др., чиято роля в борбата с башибозушки банди и мародери е значителна. Във войната с оръжие в ръка участват над 25 хиляди българи.

Известно е, че руската армия е имала лошо снабдяване и в разгара на войната голяма част от нуждите за изхранването й, отоплението в студената зима, лекарската помощ и т. н. са покривани със средствата на българските общини, от доставките, които са правили българските селяни.

Историческата памет е в дълг и към онези българи, които участват в Освободителната война в състава на руските полкове. В тази връзка историците, работили по проблематиката споменават, че след въвеждане на военната служба за колонистите по-голяма част от селата извън Бесарабия „изпращат“ своите синове в Действащата руска армия, а не в Опълчението. Що се касае до Бесарабия, практически всяко българско село дава участници и в новосформираните български дружини, и в руската армията.

Броят на българите в редовете както на руската, така и на румънската армия е значителен, но имената на много от тях  остават неизвестни. Със сигурност се знае, че във форсирането на Дунав участват и българи. В състава на 53-ти пех. Волински полк е прапоршчик П. Стоянов, в 54-ти пех. Мински – щабскапитан Антон Петрович Кожухаров, Сава Муткуров – командир на рота и прапоршчик Михаил Тепавски. В 55-ти пех. Подолски полк участват офицерите баща и син Попнинови (Папаниновци).

Трите полка влизат в състава на 14 пехотна дивизия, която е под командването на известния руски офицер и преподавател по тактика – ген. Драгомиров. В хода на войната 14 дивизия е изпратена в най-критичните минути на кръвопролитните боеве на Шипка в подкрепа на сражаващите се руски воини и български опълченци.

Сава Муткуров /на снимката/, Михаил Тепавски и П. Стоянов  са възпитаници на Одеското пехотно юнкерско училище, което е създадено със заповед на военния министър Д. Милютин през 1865 г. Едновременно с него са открити още 20 пехотни, кавалерийски и казашки юнкерски училища, в които военно образование получават много българи. Някои от тях се реализират като безспорни военни капацитети, ръководили части по време на възрожденската епоха, Руско-турската война 1877-1878 г. и войните за национално обединение.

142-та годишнина от Освобождението на България е повод да напомним за тези знайни и незнайни герои и засвидетелстваме признателността си към приноса им за нашата свобода.

Галин Димитров,

Регионален военноисторически музей – Плевен