В очакване на Бъдни вечер!
На 24 декември християните празнуват Бъдни вечер. Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Според народното суеверие бъдникът поддържа през цялата година огъня в огнището.
Обредните хлябове са три вида.
Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени.
Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери.
Посред нощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците.
НАЙ-НОВИ:
- Росица Денчева се класира убедително за полуфиналите на турнир за жени в Анталия
- Плевен е домакин на тренировъчен семинар по карате с международно участие
- „Синя зона” в Плевен няма да работи на 2 май
- Кампания набира средства за спасяване на салона и библиотеката на читалището в Гостиля
- През уикенда Долни Дъбник събира над 650 танцьори от цяла България
- Националната олимпиада по астрономия откриват днес в Плевен
- Днес: нарушено водоподаване на няколко плевенски улици, в Мечка и Радомирци
- Задържаха неправоспособен 34-годишен водач на плевенска улица
- Деца и родители от ДГ "Теменуга" се потопиха в тайнството на българските обреди и обичаи - снимки
- Ученичка от НУ "Единство" е носител на големия приз на конкурса "Плевенско славейче" - снимки