В очакване на Бъдни вечер!
На 24 декември християните празнуват Бъдни вечер. Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Според народното суеверие бъдникът поддържа през цялата година огъня в огнището.
Обредните хлябове са три вида.
Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени.
Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери.
Посред нощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците.
НАЙ-НОВИ:
- Вокална група "Дивна" и Танцов състав "Сборенка" участваха в Международен Фолклорен фестивал
- Академия за дигитални умения помага на учителите да внедряват изкуствения интелект в учебния процес
- 5-о бригадно командване с богата програма по повод Деня на храбростта и празник на Българската армия
- Изложба с детски творби от конкурс за Великден ще бъде открита на 25 април
- Най-добрите ученици по астрономия от цялата страна ще мерят сили в Плевен на Национална олимпиада
- „МИГ Белене-Никопол“ обявява подбор на проектни предложения
- Лазарки от ДГ „Теменуга“ поздравиха служителите на терапевтичен и козметичен център "GG"
- Футболни рефери от Плевен презентираха футболното съдийство като атрактивно бъдещо призвание
- Доц. д-р Александър Вълков е новият директор на УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД
- За притежание на наркотици в полицейския арест е задържан 35-годишен плевенчанин