Изложба по повод 90 години от рождението на Николай Овечкин откриват днес в Панорамата

Изложба по повод 90 години от рождението на  Николай Василиевич Овечкин ще бъде открита днес, 9 декември от 11.00 ч., Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. Тя е част от събитията, посветени на 142-ата годишнина от освобождението на Плевен.

Изложбата 90 години от рождението на Николай Василиевич Овечкин представя 89 фотокопия на оригинални творби и фрагменти с бележки и подпис на Н. Овечкин от фондовете на  Новочеркаския музей за история на Донското казачество. Освен ескизи и етюди от Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” са представени и етюди и портрети от Диорамата „Въстанието на казаците-бедняци в Сечта през 1768 г.“ и от други диорами, рисувани от Н. Овечкин.

Изложбата дава възможност да се видят част от скиците, от които по-късно е създаден бъдещият шедьовър на баталната живопис Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” – резултат от продължителна работа над сюжета, драматургията, образите на персонажите и композицията. По думите на Н. Овечкин „да се отдели главното, типичното, съзвучното с времето и съвременността и да се претвори в художествен образ по верещагински правдиво – това е нашата свръхзадача”.

Изложбата представя палитра, четки, маслени бои, въглен за рисуване, парче от лененото платно преди да се грундира, албуми със скици на Н. Овечкин и други, от фонда на Регионален военноисторически музей – Плевен.

Следвайки най-добрите традиции на руската и съветска батална живопис, заложени от В. Верещагин, В. Суриков, Ф. Рубо и М. Греков, цялото творчество на Николай Василиевич Овечкин в годините получава заслужено признание.

Н. В. Овечкин е роден на 4 май 1929 г. в гр. Новошахтинск, Ростовска област, Руска федерация. Детството му преминава в Новочеркаск, където в експозицията на Музея за история на Донското казачество и картинната галерия, получава първите уроци по изобразително изкуство. След завършване на факултета по живопис при Художествения институт „В. И. Суриков” в Москва, започва работа като преподавател по рисуване в Новочеркаск и ръководител на градското художествено ателие за деца и възпитаници на сиропиталища, основано през 1920 г. от художника Митрофан Борисович Греков, основател на съветската батална живопис. През 1964 г. Овечкин постъпва в Съюза на художниците на Руската федерация и в Студиото на военните художници „М. Б. Греков”.

Н. Овечкин участва във възстановяването на Панорама „Бородинска битка“ на Ф. Рубо, за което е награден със Златен медал „М. Б. Греков“.

Н. В. Овечкин е автор е на диорамите „Боят край Ленино“, 1970, „Форсирането на Днепър край село Войсковое през 1943 г.”, 1975,  заедно с Н. Бут, „Освобождението на Новочеркаск през 1920 г.“, 1981. Рисува три диорами за Държавния историко-културен музей-резерват на остров Хортица, Запорожие, Украйна: „Битката на Светослав с печенегите“, 1984, „Въстанието на казаците-бедняци в Сечта през 1768 г.“, 1987, „Нощният щурм на Запорожие на 14 октомври 1943 г.“, 1973.

През 70-те години на ХХ в. диорамното изкуство се утвърждава като жанр и става популярно извън границите на Руската федерация, включително и в България.

Н. Овечкин е автор на художествения проект и ръководител на колектива от 13 художници, изписали платната в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, за което е награден с орден „Народна Република България“ I степен и удостоен със званието „Почетен гражданин на град Плевен“.

Значимите исторически събития винаги привличат вниманието на велики творци. Безспорно такова събитие в българската история през XIX в. е Руско-турската война 1877-1878 г. По време на войната в продължение на пет месеца вниманието на цяла Европа е приковано към боевете за Плевен, добили популярност като Плевенска епопея.

Идеята за увековечаване на събитията от Руско-турската война 1877-1878 г. се появява през 60-те години на XX в. като предложение за изграждане на Панорама на връх Шипка. Поради наличието на величествен монумент и редица паметници на връх Шипка, се взема решение Панорамата да се изгради край Плевен, на бившето бойно поле, в чест на 100 годишнината от Освобождението на града.   

През есента на 1976 г. Н. Овечкин пристига в Плевен с още трима художници от Ростов на Дон. Той е много добре запознат с Руско-турската война 1877-1878 г. и подробностите за битката при Плевен. Убеден е, че Панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата – предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти,  посещават всички места на паметта край Плевен, за да изберат място за построяване. Приема се предложението на Н. Овечкин  Панорамата да се издигне на хълма до редут Кованлък, на мястото, където се водят най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен на 11 – 12 септември 1877 г.

Утвърден е Комитет за изграждане на Панорамата и  оперативен щаб, с което се създават всички предпоставки за разгръщане на мащабно по обем и кратко по срокове строителство на уникалния и сложен обект. В същото време в БНБ – Плевен е открита сметка, по която се набират средства от организации и граждани по фонд „Изграждане Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”. За строителството и живописната част са изразходени около 5 милиона лева, от които 3,5 милиона са от дарения.

За кратко време при трудни зимни условия се проектира, трасира и изгражда пътят, който и сега води до Панорамата. На 19 януари 1977 г. е направена първата копка. Работи се на три смени. В началото на януари 1977 г. заедно с ръководството на ростовските художници, Н. Овечкин пристига в Плевен, за да се запознаят със зимния пейзаж на града и със зимните условия, при които руската армия преминава Балкана. Работата по проекта за художественото оформление на Панорамата е насочена в няколко направления: изследване на историческите източници, документално-архивни материали, спомени на участници във войната и художествено търсене на образните решения. Особено голямо влияние има творчеството на В. Верещагин, посветено на Руско-турската война 1877-1878 г. – 25 картини и повече от 50 етюда, рисувани от натура.

Н. Овечкин подготвя ескизите на отделните живописни елементи, като окончателното им оформяне завършва в Плевен. Преди да са напълно готови,  ескизите се „проиграват на терена”. За целта  граждани и войници от Плевен се обличат като турски и руски войници и българи с национални носии, за да се създадат по-автентични образи.

Комисия от известни български художници и историци, начело със заместник-председателя на СБХ Дечко Узунов, единодушно приема ескизите. След обогатяването им с още образи и сцени, ескизите се прехвърлят на диапозитиви,  за да се прожектират с аспектомат върху платното.

На 28 юли 1977 г. в Плевен пристига групата съветски художници водена от Н. В. Овечкин. В състава влизат: А. М. Чернишов, М. А. Ананиев, И. С. Кабанов, А. В. Троценко, В. П. Есаулов – баща, В. Б. Таутиев, Ю. Ф. Усипенко, В. Н. Лемешев, В. Н. Шчербаков, Г. В. Есаулов – син. В творческия колектив са включени и плевенските художници Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.

В края на юли 1977 г. започва монтирането на платното в панорамна зала. То е изтъкано от лен в текстилния комбинат в гр. Сурск, Пензенска област. Дълго е 115 м, широко 15 м и пристига в метална капсула. За да влезе в залата, се налага демонтиране на покривните панели и спускане с кулокран на площадката. Операцията по разгъването на платното е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин и П. Найденов, представител на ръководството на града, инженери, техници и над сто школници от Школата за запасни офицери „Христо Ботев”.

След като платното е здраво закрепено за цилиндъра на Панорамата, работнички от Подолския комбинат към Съюза на съветските художници го грундират. За да могат да работят едновременно художници и строители, се монтират подвижни площадки, от които художниците рисуват. Под площадките работят строителите по кофража, арматурата, бетона и замазката на предметния план.

На 29 август 1977 г. се полага първата четка върху панорамното платно. Художниците започват с изрисуването на небето. Те стоят върху многоетажна вертикална конструкция, която се предвижва пред платното по релсов път. Н. Овечкин ръководи този процес от зрителната площадка. Изрисуването на небето завършва на 1 септември.

В Москва живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските художници е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града. За по-голяма достоверност по представяне на събитието в близост до Панорамата се прави възстановка на една от атаките, като се пускат димки. Това бележи началото на пресъздаване на един от най-драматичните моменти от Плевенската епопея – третия щурм за Плевен на 11-12 септември 1877 г.

Пет апарата „Кодак-Каросел”, разположени в центъра на зрителната площадка, прожектират върху панорамното платно заснетите кадри с батални сцени в точно определен мащаб в зависимост от отдалечеността на картината. Художниците нанасят контурите с въглен върху отделните композиции на платното, след което започва тяхното окончателно оформяне. За рисуването на живописните платна са използвани маслени бои, руско производство. 

Проектът и изпълнението на предметния план са възложени на В. П. Есаулов и на неговия син Г. В. Есаулов.

На 20 октомври пристигат картините за уводна и заключителна зала. Седем от тях са рисувани в Москва, като на място се довършват отделни детайли. Картината „Априлско въстание” е нарисува от Овечкин изцяло в Плевен. На 11 ноември започва работата в зала диорама, която отразява последния бой за Плевен на 10 декември 1877 г. и пленяването на Осман паша. Диорамното платно също е рисувано в Москва и след поставянето му се извършват само някои допълнения.

Така, в резултат на денонощната работа, само за 101 дни упорит труд  (от 29 август до 7 декември) художниците са готови. На 7 декември 1977 г. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов, дава висока оценка на художественото изпълнение и обявява архитектурно-художествения комплекс за приет.

На 10 декември 1977 г. в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е тържествено открита.