Архивите разказват за деня, в който е обявена независимостта на България

На 22 септември 1908 г. министърът на вътрешните работи Михаил Такев изпратил телеграма до околийските началници в страната, текстът на която имал за цел да огласи сред народа и определи реда, по който да се отпразнува независимостта на България.

„Вследствие станалите вътре в страната събития и инцидента с нашия в Цариград дипломатически агент и задържането железницата на Източната компания налагаше щото фактически съществуващата независимост на България да се провъзгласи и морално за да отговори на тази държавна необходимост ….., в столицата на старото Българско царство Велико Търново ведно неописуем възторг на народа Негово Величество Фердинанд I провъзгласи …….. България в свободно и независимо Българско царство. “ В телеграмата следвaли препоръки как да се отбележи събитието, което има историческа стойност за нас. “ Да се устроят всенародни църковни молебени гдето всички и граждански власти и целия народ да вземат живо участие. Всички училища и държавни учреждения и частни заведения да бъдат затворени през целия ден. Домовете и улиците да бъдат украсени с народни знамена. ……“

Тази телеграма предизвикала истински възторг и плевенският околийски началник Марков разпратил до кметовете на селата в околията разпореждане ”…. да се разгласи съдържанието, да се устрои молебен, а след това всички селяни и учаща се младеж да вземат участие в това всенародно тържество в този велик за историята ден“ (ф. 147, оп. 1, а.е. № 84 , л. 2)
На двадесет и втората годишнина от управлението на Фердинанд , през месец септември на 1908 година България станала суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения. От васално княжество на Османската империя по силата на Берлинския договор от 1878 г. станала независимо царство. В продължение на 30 години България била васално княжество на Османската империя и българския княз бил васал на своя сюзерен турския султан. Твърде дълго България след Съединението на 6 септември 1885 г. не била призната за равноправен международен субект. Васалното положение на България не и давало право да изпраща свои делегации на международни конференции и конгреси, не можела да обмитява стоките от Великите сили. Българският съд не бил легитимен международно, т.е. не можел да осъди поданик на Велика сила за извършено престъпление в нашата страна. Имало и икономически затруднения свързани с васалното ни положение . В Южна България съществувала компанията “ Източни железници “, която формално била собственост на Османската империя. Икономическата зависимост била по- лоша дори от политическата. От друга страна началото на XX век било белязано с истински стопански и културен възход за нашата страна. Напредъкът бил толкова забележим, че в западната преса го определели като “ балканско чудо”. Нашият народ набрал самочувствие и управляващите чакали удобен момент, за да обявят официално независимостта на България. Много преди това да се случи тържествено и да се огласи народът бил подготвен, няма по естествен завършек на един дълго продължил период на окончателно скъсване с миналото на чужда власт. Събитията през месец септември така се подредили, разбира се с участието на Фердинанд, министър-председателя Александър Малинов, политици, военни, чиновници и граждани, че водят до обявяване на независимостта. Още през лятото на 1908 година обстановката в международен план се променила. В Османската империя избухнала младотурската революция, която има за цел да възстанови конституцията приета още през 1876 г. По повод на тези събития и установяването им на власт в Цариград се организирали приеми на високо ниво. Външният министър на Османската империя Тефик паша не поканил българският дипломатически агент Иван Стефанов Гешoв. Нашият дипломатически агент се почувствал засегнат и това е едно от събитията дало повод за обявяване на независимостта. В началото на месец септември избухнала стачка на служителите от „Източните железници” в българския участък от 309 км от Саранбей ( дн. гр. Септември) до Любимец и там се настанили български железничари. Настъпило напрежение по границата с Османската империя и VIII Тунджанска дивизия била мобилизирана и изпратена на място. Не се стигнало до военен конфликт. На дипломатическо ниво Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов използвали създалата се ситуация. Великите сили Австро-Унгария и Русия стигнали до взаимни уговорки с желание от двете страни да нарушат Берлинския договор, изгодно и за България положение. Дипломатическата завера станала за няколко септемврийски дни на 1908 г. На 20 септември министър-председателят получил телеграфически нареждане от държавния глава да го очаква в гр. Русе. Александър Малинов и министрите от неговия кабинет се придвижили към Русе, а на пристанището акостирал с яхтата „ Хан Крум“, Фердинанд от Виена. След проведените разговори Александър Малинов известил, че на 22 септември от 11:00 часа в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново ще бъде провъзгласена независимостта на България. След това се заел да напише манифеста, който Фердинанд тържествено прочел на 22 септември в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Отзвукът от възторга на жителите на старата българска столица се разнесъл из цялата страна. На 27 септември плевенският околийския управител получил телеграма, в която се казва, че изпращат на общинските кметове 30 на брой екземпляра от манифеста с цел да се разгласи събитието. (ф. 147, оп. 1, а.е. № 84, л. 3) Манифестът завършвал с думите „Да живее свободна и независима България! Да живее българския народ!”. Под текста били подписите на Негово Величество Фердинанд I , на министър-председателя Александър Малинов и на министрите от неговия кабинет.

Един естествен завършек на дълго продължило очакване за окончателно отхвърляне на чуждата власт. От Великите сили първо се намесила Британската империя, която призовала да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Българската делегация водил Андрей Ляпчев, който е министър на търговията и земеделието в българското правителство , но и един от главните участници по време на стачката на служителите от „Източната железница”. По време на преговорите Високата порта поискала висок данък.
Тогава се намесила и Русия, която не искала нов военен конфликт с предложение да опрости задълженията на Османската империя от Руско – турската война през 1877-1878 г., в замяна на отказ от обезщетение. Османската империя приела, а България трябвало да изплати на Русия 82 милиона франка като сключи финансова сделка с Руската държавна банка при изгодни условия. На 6 април 1909 г. били подписани документите, с които Османската империя признала независимостта на България. След огласяването на това събитие за кратко време и останалите европейски държави признавали България за царство и независима държава.
През следващите години празникът продължил да се отбелязва като ден на независимостта в същия ред, както на 22 септември 1908 г.

Пепа Митева
главен специалист в Отдел „Държавен архив“ – Плевен