Ивайло Тодоров от Chaplin’s Dream: Плевен да се готви за здрав купон, добро настроение и много адреналин

Прогресив-метъл групата от Шумен Chaplin’s Dream ще гостува в Плевен на 4 ноември, събота. Концертът е от 21.30 ч. в Rock ‘n’ Rolla club. Chaplin’s Dream са Ивайло Тодоров – вокал и китара, Явор Станчев – барабани, Филип Любомиров – бас, Данаил Петков – китара. В края на 2016-а групата започва записите за първия си студиен албум Genesis, който излиза през юни 2017. Албумът е смесен от Ивайло Тодоров и мастериран в Лондон от Pete Maher, известен с работата си за U2, Jack White, The Killers, Pixies, The Rolling Stones, Linkin Park, Paul Weller, Noel Gallagher, Depeche Mode, Nine Inch Nails, Patti Smith, Thunder, Rod Stewart и др.

Ето какво сподели пред „Плевен за Плевен“ фронтменът на бандата Ивайло Тодоров в навечерието на концерта.

– Защо Chaplin’s Dream и има ли нещо общо между името на групата и Чарли Чаплин?

– Да. Бяхме работили известно време и наближи моментът, в който трябваше да решим какво ще бъде името на групата. Това се случи около две седмици преди първия ни концерт, все пак на афиша трябваше да пише кой ще участва. Решението не беше прибързано, защото имахме отворен списък с деветдесет и няколко идеи, които си чакаха времето. Идеята за името Chaplin’s Dream се появи, след като гледах филма „Великият диктатор“.

– Определят ви като прогресив метъл група. Приемаш ли подобни определения и до каква степен могат да се сложат някакви стилови ограничения на Chaplin’s Dream?

– С едно на ум. Самоопределението е трудно, защото иска да отнеме някаква свобода, която не ми се дава. Съвременният човек си служи с дефиниции, за да си обясни света и в своята същност всяко определение ограничава това, което определя, вкарва го в рамка, за да го направи разбираемо. Тоест, всяко определение съдържа в себе си неточности, защото отнема част от свободата на твореца и от свободния характер на творението. От друга страна, стиловото определение дава представа на публиката какво може да очаква, и от тази гледна точка не е непременно лошо.

– Кои са групите, от които черпите вдъхновение за вашата музика?

– Изкуството е до известна степен лично преживяване и на тази тема мога да говоря единствено от свое име. Израстнах с музиката на 70-те и 80-те години на 20-ти век, с музиката на Iron Maiden, Metallica, Deep Purple, Rainbow, Ronnie James Dio. В днешно време слушам по-разнородна музика. Също така, откривам неща, които съм пропуснал навремето. Вдъхновението дебне отвсякъде – не е задължително да е само от рок музиката – и е много важно за мен, понеже на моменти ме спасява от собствената ми монотонност.

– Какво е посланието, което отправяте с текстовете на песните?

– Пиша за най-различни неща. Послание е силно казано, понеже не претендирам да съм визионер. Мисля, че всеки човек – в ролята на слушател, читател или зрител – възприема едно произведение от собствената си позиция и намира собствен смисъл, валиден за него самия. Той не е непременно същият, който авторът е вложил и това е едно от най-очарователните качества на изкуството. Понякога самият автор вижда собственото си творение от различен ъгъл след време и има случаи, в които това изглежда почти свръхестествено.

– Има ли, според теб, у нас достатъчно възможности за изява на групи, като Chaplin’s Dream? Не е тайна, че и медиите, и повечето клубове предпочитат изпълнители с по-комерсиално звучене.

– Светът е пълен с възможности и всеки получава това, което е заслужил. Не съм сигурен какво точно е комерсиално звучене, но ако предположим, че става дума за онова, което е модерно в момента, то е променливо. Преди стотина години джазът е бил популярна музика и хора с консервативни виждания са гледали на него, като на комерсиална музика в негативен смисъл. Днес джазът се възприема като музика за ценители и отдавна е минало времето, когато е бил последният писък на модата. В този смисъл, за всеки влак си има пътници. Оттам нататък, творецът прави това, което не може да не прави и неговият талант се оценява от хората, до чийто сърца достига. А пътят дотам е почти изцяло извън сферата на изкуството и – за жалост или не – почти изцяло в сферата на търговията.

– През юни тази година излезе първият ви албум „Genesis“. Разкажи повече за него.

– Genesis отразява развитието ни от момента, в който се събрахме да правим музика допреди една година, когато започнаха записите за албума. След известни перипетии албумът все пак излезе през юни тази година и този факт, сам по себе си, е успех. В него има 10 песни, чиято обща продължителност е един час. Те са доста разнообразни и рисуват една пъстра картина, като в същото време си подхождат.

Снимката на обложката е дело на Киен До, пилот от Виетнамските авиолинии. Направена е от пилотската кабина на самолета на 9500 метра височина над Хо Ши Мин по време на гръмотевична буря.

– Какво да очакват феновете в Плевен?

– Преди всичко здрав купон, добро настроение и много адреналин. Това е първото ни участие в Плевен и се надявам да се представим поне толкова добре, колкото сме се представяли на други места досега. Ролята на публиката в това изживяване е огромна и за нас ще бъде чест и удоволствие да дадем тон за песен. Оттам нататък сме заедно!

Снимки: Tzvetelin Krastev и Graphic Motion