Актьорът Ивайло Захариев в Плевен: Наркотиците водят до три пътя – смърт, затвор или лудница

Звездата от сериала „Под прикритие“ Ивайло Захариев бе гост на плевенска сцена. По покана на ОбСНВ – Плевен той и колегите му от Театрална формация „Улична банда“ Виктория Янева, Вера Среброва и Валентин Балабанов представиха пред младежи от училища в града спектакъла „Спасителят“, разказващ нелеката история на едно момиче на 18 години, което е станало наркоманка и опитите й да се измъкне от този ад.
Ето какво сподели популярният актьор минути преди изявата си на плевенска сцена.

– Иво, разкажи повече за идеята за създаването на театралния спектакъл „Спасителят“.

– Представлението ни в Плевен е 70-о поред и спокойно мога да кажа, че се радваме на многобройна публика и сме щастливи да бъдем сред тийнейджъри от цялата страна. Идеята за „Спасителят“ е на нашия колега Валентин Балабанов, който написвайки тази пиеса, успява по много семпъл начин да разкаже за един проблем, който за съжаление не е само в неговото или моето обкръжение, но е факт навсякъде. Историята е банална – едно момиче, изоставено от родителите си, се забърква с лоши хора. Моят герой, който се казва Спас, се опитва да й помогне, но за жалост наркотиците са по-силни – понякога дори от любовта. Нямаме хепиенд, което се случва и при повечето хора, посегнали към употребата на дрога. В този смисъл, сме много близо до реалността. В спектакъла показваме и проблема с родителите – появява се майката, която е изоставила детето си, но не вижда нищо нередно в това. Грижата за това момиче е оставена в ръцете на дилъра, който има такава реплика към майката: „Грижа се за дъщеря ви, помагам й в някои неща“.

– Откриваш ли себе си в ролята на Спас?

– Иска ми се. Той е човек идеалист, който зарязва работата си и всички свои планове и решава да помогне на това момиче, което има нужда. Мисля си, че в подобна ситуация всеки би искал да постъпи така. Затова и аз искам да се откривам в него и съм щастлив, че играя тази роля.

– Каква, според теб, е тайната на успеха на този спектакъл, който е на сцена вече пет години?

– Според мен, тайната на успеха е в това, че текстът е актуален и мислещите младежи познават проблема и историята и вярват в нея. Защото, ако една история не звучи истински, не е интересна.

– Какви са впечатленията ти от тази млада публика?

– Тийнейджърите са много експресивни. В нашия случай олелията е пет минути, докато влязат в час и видят, че това е една сериозна история, в която има любов и страст. Това им влияе и се умълчават, замислят се и гледат много внимателно. Самата история е написана по такъв начин, че успяваме да достигнем до тях.

– А какво коментираш с тях най-често по време на дискусиите, които съпътстват представлението?

– Обикновено аз ги провокирам с въпроси. Разпитвам ги за това доколко познават дрогата и дали знаят как може да приключи животът на един наркозависим. Всъщност, те много рядко се сещат за възможните сценарии, които на практика са три, освен излекуването, което се случва доста рядко – смърт, затвор или лудница. Говорим за това как човек може да стигне до употребата на наркотици, споделям и своя опит.

– Каква е личната ти история, свързана с наркотиците?

– Моята история е една от причините да участвам в този спектакъл, както и да включим подобна дискусия, тъй като имам какво да кажа на децата. Имам опит с наркотиците и дори временно бях ощетен от тях. Макар и смятана от мнозина за безобидна, тревата ми пречеше да запомням текст, а това е в основата на моята професия. Трябваше да направя избор и аз избрах твърдо да следвам мечтите си. Това е и моето послание към публиката – да следва мечтите си, а не временното удоволствие. Мисля, че точно това споделяне на опит е много ценно за учениците, защото често след представление съм получавал съобщения в социалните мрежи, в които младежи ми пишат, че са направили своя избор и вече мислят по различен начин за наркотиците. Това може само да ме радва.

– Според теб, удачна форма на превенция ли е театърът?

– Изкуството влияе индиректно на емоционално ниво, без да ти казва „прави това или онова“. То дава пример и аз смятам, че успешно може да се съчетава с всички останали форми на превенция. Защото и дискусията не е театър, но е успешна заради представлението, което зрителите вече са гледали. Децата вече са влезли в тематиката, знаят за какво става дума и са предразположени. Аз пък от своя страна обичам да се възползвам от факта, че съм познат от малкия екран. Разбирам, че по някакъв начин съм пример за младите хора и се старая този пример да е добър.