Министър Банов връчи „Златен век“ с огърлие на почетния гражданин на Плевен Найден Вълчев

На официална церемония днес в Галерия „Средец” на Министерството на културата министър Боил Банов награди със „Златен век“ с огърлие писателя, преводач и общественик Найден Вълчев по повод 90-тата му годишнина, както и като признание за неговото дългогодишно поетическо и преводаческо творчество.

Найден Вълчев бе удостоен с най-високото и престижно отличие на Министерството на културата по предложение на Управителния съвет на Съюза на преводачите в България.

„Приемам това високо отличие като признание и за моя малък труд в голямата област на българската култура, много признателен съм на Министерството на културата за тази награда. Пожелавам успехи на Министерството в мъчните му, големи задачи, които има да решава”, каза на церемонията Найден Вълчев. Големият ни поет прояви и чувството си за хумор, като с усмивка пожела на всички присъстващи на тържеството в Галерия „Средец” да имат щастието някой ден да посрещнат и отбележат като него 90-годишнина.

С почетния знак на Министерството на културата „Златен век” – звезда, днес бе удостоена и актрисата Мариана Аламанчева, която помним не само с десетките й роли в Сатиричния театър, но и с изявите й в легендарното детско телевизионно предаване „Сладкарница „Захарно петле“. Обичаната актриса бе наградена с високото отличие за нейния значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура. Госпожа Аламанчева също благодари за наградата и пожела на всички много здраве и също като нея да могат да изпитат удовлетворение от получаването на подобно високо отличие.

На награждаването присъстваха заместник-министърът на културата Румен Димитров, както и доц. д-р Венцислав Велев, директор на Дирекция „Международни и регионални дейности“ в МК.

С поетическото си творчество – над 30 стихосбирки („Пъстра палитра“, „Северна светлина“, „Лунапарк“, „Старата луна“, „Рай за грешни“, „Написано на кленов лист“ и др.), със стиховете си за деца, с текстовете си, по които песни съчиниха видни български композитори („Тиха вечер“, „Аз те чаках“, „Някога, но не сега“, „Една българска роза“), чрез няколкото десетки лирико-философски есеистично поднесени биографии и спомени за срещи с видни наши и чуждестранни писатели, събрани в четири тома под заглавие „Попътни срещи“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2007–2010 г.), с цялото си преводаческо дело Найден Вълчев допринася за обогатяването на нашия културен живот.