За наркотиците, причините за употребата им и превенцията – говорят психолозите от ПИЦ – Плевен

На 26 юни се отбелязва Световният ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици. Датата е приета от ООН през 1987 г. На този ден хора от целия свят изразяват своята съпричастност и активна позиция в битката с наркоманията.
За причините за употребата на наркотици, етапите, през които минава младият човек, употребяващ наркотични вещества, симптомите и превенцията разговаряме с психолозите от Превантивно-информационния център по зависимости към Общинския съвет по наркотични вещества в Плевен Валентин Минков и Илиан Илиев.

– Кои, според вас, са най-честите причини, поради които младите хора прибягват към употреба на наркотични вещества?

Валентин Минков: Причините могат да бъдат разделени на два типа – вътрешни и външни. Като вътрешна причина, най-актуална в днешно време, мога да отбележа невъзможността да се отговори на предизвикателствата, както и справянето с напрежението, стреса в ежедневието на младите хора. Друга вътрешна причина е нерешените личностни проблеми. Когато човек е притиснат от обстоятелствата, трябва да взема решения и намира отговори на въпроси, които са твърде в много в пубертета и се създава едно вътрешно напрежение.
Вътрешна причина е решаването на екзистенциални въпроси – къде е моето място в този свят, полова идентификация, смисълът на човешкия живот и смъртта. И ако те нямат силите и ресурсите да намерят отговора на тези въпроси, наркотичното вещество се явява като средство, с което се снижава напрежението. Друг вътрешен фактор е любопитството. На тази възраст се наблюдава изключително голямо желание за експериментиране и наркотичното вещество дава възможност на младия човек да си достави някакви изживявания.

Сред външните фактори, които мога да посоча, е желанието да бъдеш част от определена общност, да си харесван, приеман и признат от връстниците си. Много често се случва така, че деца, които не могат да намерят своето място, са принудени да копират модела на поведение на свои съученици, за да могат да бъдат приети в средата. Така, ти ставаш част от дадената група и започваш да споделяш груповите ценности. В нея се пуши марихуана, така че искаш или не искаш започваш да го правиш и ти.

Поведението и нагласата у младите хора се промениха много в последно време. Те са все по-притиснати от обстоятелствата и все по-рано трябва да решават житейски въпроси, за които не са готови. Тук вече идва проблемът, че ние, възрастните, не сме подсигурили сигурна и защитена среда, в която те да се развиват свободно. Също така не сме им дали подходящи модели на поведение, които те да следват. В много случаи децата се чувстват самотни, няма я близката емоционална връзка с родителите и наркотичното вещество служи като средство, което създава свързаност.

Причина за употреба на наркотици могат да бъдат и прекалено големите очаквания на родители. Понякога ние прехвърляме върху децата си отговорността те да осъществят нашите неосъществени мечти. Ако детето има ограничени интелектуални възможности, трябва да положи свръх усилия, без да постигне желания резултат и удовлетвори амбициите на родителите си. И тук алтернативите са две – да се затвори, да бяга от реалността чрез проява на автоагресивно поведение, употреба на наркотично вещество. Или да се бунтува срещу родителя, като своеобразна форма на протест, която цели да го приемат като самостоятелна личност.

Илиан Илиев: Условно можем да разделим причините на три типа – физиологични, психични и социални. Когато говорим за физиологичните, става въпрос за наследствена предразположеност или една обусловеност на особености в невротрансмитери в главния мозък и промяна в тяхното ниво – повишеност или пониженост. Това води и до промяна в емоционалното състояние на пациента. Когато то се промени, се получава недостиг на положителни емоции, страх, вътрешна напрегнатост, тревожност или както го наричаме в логотерапията „екзистенциален вакуум“ или вътрешна пустота. „Не мога да се справя с проблемите, няма как да ги разреша“, „Животът е толкова скапан!“… и тогава се появява психоактивното вещество, което по най-бърз и лесен начин разрешава тези проблеми. Човек се отпуска, става по-еуфоричен, тревогата и страхът намаляват и идва едно успокоение и чувство, че контролирам ситуацията вследствие на психоактивното вещество. Проблемът е, че с течение на времето ефектите от веществото започват да стават все по-малко изразени, но тогава човек вече се е оказал в капана или на психическата, или на физическата зависимост.

Колкото до психичните причини, при тях можем да говорим за една незрялост, каквато често срещам в практиката си при срещи с такива пациенти. Те са неуверени в себе си, като е налице един разрив между това, за което мечтаят и начина, по който планират да го постигнат в живота си. Този дисбаланс води до една фрустрация. Като подтик или причина за наркоманията можем да споменем също така прекаленото изискване както към себе си, така и от околните – желанието да постигнеш всичко и това да се случи веднага. За мен проблемът се корени в детството. Чисто аналитично погледнато психиката на пациентите с такива заболявания е буквално незряла. Част от тях са хора, които са получавали една много силна опека в детството си, в етапа, в който се формира собственото „Аз“. Оттам се получава и тази несигурност и човек тръгва да търси друг изход.

При социалните причини говорим за т.нар. „групово въздействие“ или влияние в самата група – за да съм приет в дадена общност, трябва да съм като другите в нея. Когато психиката е все още оформяща се и мозъкът подлежи на развитие, тези процеси са много фатални понякога. Точно защото тревата и другите психоактивни вещества влияят върху процесите, по които се формира мозъкът.

Като фактор мога да спомена и подражанието на идоли – в музиката, киното, модата. В този случай, когато го няма родителският авторитет, който напоследък наистина е изчезнал, младият човек остава буквално в една безтегловност. Да не пропуснем и заблудата, че „меките“ наркотици, към които причисляват и марихуаната, разширяват съзнанието. Работя с момче, което учи в една от гимназиите в Плевен и то споделя, че за да се справя по-добре, пуши трева и така, според него, му се изостря вниманието. Донякъде съм съгласен, че сетивата се изострят под влиянието на марихуаната, но тези млади хора не знаят, че точно тя въздейства върху част от кората на главния мозък и по този начин вниманието се изостря. Но това не те кара да анализираш и разсъждаваш – просто вниманието ти се засилва за няколко часа, но това по никакъв начин не се отразява на паметовите процеси.

Друг основен фактор, който подтиква към употреба на наркотични вещества, е семейното насилие. Много от моите пациенти са потърсили утеха в психоактивните вещества именно в резултат на семейно насилие. Също така, мога да посоча и любопитството – нови усещания, нови изживявания, нови емоции, нови тръпки, нещо съвсем различно от това, което е казвано досега. Точно тук, според мен, е важно да се направи първичната интервенция от родителя. Защото освен насилието, което подтиква към употреба на наркотици, съществува и обратният ефект – прекалено либералното възпитание и безнаказаността. Ако в този момент родителят направи една първична превенция – обясни какви са наркотичните вещества, каква е вредата от тях, какво е влиянието, което оказват, поговори за хора, които употребяват дрога и причините, заради които го правят – тийнейджърите разбират за какво идва реч.

– Кои са симптомите, чрез които родителят може да установи, че детето му употребява наркотични вещества?

Валентин Минков: За съжаление, симптоматиката при употреба на наркотици копира до голяма степен промените в пубертета – загуба на мотивация за учене, нестабилност в емоционалното състояние, промяна на средата. Често се получава един бунт срещу родителите – когато децата желаят да се самоопределят и самоутвърдят на първо място пред нас. Те отхвърлят авторитетите – родители, учители, възрастни като цяло и поведението им става доста демонстративно. Родителите обикновено са много изненадани, когато видят децата си в среда, различна от семейната. Там изказът на децата е „неприемлив”, изпълнен е с цинизми, като често подрастващите споделят, че ако не се държат по този начин, няма да бъдат приети и съучениците ще им се подиграват.

Има и външни прояви, по които един родител може да разпознае, че детето му употребява наркотици – загуба или повишаване на телесно тегло. Когато човек взема стимуланти, той губи апетит и става по-активен физически, което води до горене на калории. Освен това, можем да станем свидетели на промяна в дневния режим. Много характерно за употребяващите наркотични вещества е промяната на дневния режим – превръщат деня в нощ. Нерядко, могат да се наблюдават обриви около носа и устата, както и една постоянна хрема, която показва, че е твърде вероятно детето да употребява някакви инхаланти. Също така, можем да видим прояви на сънливост, апатия и отпуснатост, които са характерни най-вече при използването на марихуана и опиати. Характерен белег, който трябва да направи впечатление на родителите, е рязката смяна на настроението на детето им. Възникналата нужда от повече финансови средства, тайната кореспонденция с определени хора, понижаване на успеха в училище и отсъствие от часове. Затова е много важно родителят да поддържа близък контакт с преподавателите, за да може да се контролират тези процеси.

– Кои са етапите, през които преминава родителят, при справяне с проблема с употребата на наркотични вещества?

Валентин Минков: Можем условно да ги разделим на няколко стадия. Първо е моментът на отричането – родителят не може да приеме фактите, че детето му употребява наркотици, защото трябва да се изправи пред себе си и да признае, че има пропуски в своето родителство. Това е много болезнен въпрос, който създава у майката и бащата едно чувство за непълноценност. В етапа на отричането родителят игнорира фактите, като основната цел е да защити своето емоционално състояние. Много често родителите казват, че са разбрали последни, че децата им употребяват наркотични вещества. Дори когато някой им го каже направо, те отричат и отказват да повярват, не защото не са забелязали промените в децата си, а се страхуват да признаят пред себе си пропуските в родителството си.

Вторият етап е, когато фактите вече са налице – детето е хванато с наркотично вещество, има здравословен проблем, бяга от училище и успехът му става по-слаб. В много от случаите родителите прехвърлят отговорността за това поведение върху обществото и средата, приятелите са го „подвели”, „полицията и училището не си вършат работата”. Тогава идва отчаянието у родителя, насажда се комплекс за малоценност, че той се е компрометирал и провалил като родител. В тази ситуация много често родителят влиза в следващия условен етап – „вълшебното хапче“. Очакванията са, че проблемът ще се разреши като остра вирусна инфекция и след един курс „антибиотично лечение” детето ще бъде излекувано завинаги. Търсят помощ при лекари за изчистване на организма от наркотичното вещество чрез дезинтоксикация. Разбира се, в този случай битува схващането, че колкото по-титулован е един специалист, толкова по-подходящ е той. Родителите трябва да си дадат сметка, че наркотикът е средство, а причината за употребата му е някъде дълбоко в емоционалното психическо състояние на детето и във взаимоотношенията между него и околните. В етапите, за които споделих, родителят е много нестабилен емоционално и това се използва в повечето случаи от употребяващите за манипулация и прехвърляне на отговорността върху някой друг. Целта е да се задържи колкото се може по-дълго възможността младежът да употребява наркотици. Оттук родителите се опитват да компенсират по някакъв начин ситуацията, без да си дават сметка, че виждат една опаковка на детето си. Не могат да приемат, че връзката между детето и дрогата е станала по-силна от тази между него и тях.

Колкото по-бързо родителят си ”стъпи на краката” и мине през изживяването на чувството за вина, отхвърленост и безизходица, приеме, че не всичко зависи от него, тогава настъпва етапът на решаването на проблема. Взаимоотношенията между хората функционират като системите в компютър. Когато той не работи достатъчно добре, има много „голямо напрежение” или „вируси”, в повечето случаи е необходимо да се рестартира. Много често се налага взаимоотношенията между родителите и детето също да бъдат рестартирани и наново да се структурират и подредят „програмите”. Тогава идва и истинският оздравителен етап, в който се регламентират границите на семейните взаимоотношения, приемат се норми за правилно и неправилно, детето започва да поема отговорности. Ако не се мине през този етап, се стига до състояние на съзависимост. Това е симбиоза между гостоприемник и паразит, в която родителят е в ролята на гостоприемника, а детето – на паразита.

– А кои са етапите, през които преминава младият човек, употребяващ наркотици?

Илиан Илиев: Първият етап е любопитството и той е изключително важен – да видя какво е това, каква нова емоция ще ми даде. Напоследък ежедневието на много от тийнейджърите е еднообразно и в търсене на нови усещания и изживявания те прибягват към употребата на наркотици. Вторият етап е този, в който чистото любопитство преминава към епизодична злоупотреба. Това е един много важен и опасен етап, защото тогава много от злоупотребяващите смятат, че контролират ситуацията и мислят, че могат да изпушат една или две цигари марихуана на ден, но не и да бъдат зависими към нея. Всеобщо е схващането, че към тревата не може да има зависимост, но младите не си дават сметка, че точно псиоактивните вещества, които се съдържат в нея, те карат да разсъждаващ по начина, че контролираш ситуацията. Оттук във всеки един напрегнат и тревожен момент, вместо сами да се справят със ситуацията или пък да потърсят помощ от приятел или родител, те прибягват до психоактивното вещество. Защото знаят, че чрез него те ще разрешат проблема по най-бързия начин.

Когато контролът вече е изпуснат и той се е превърнал в безконтролност, у някои от младите започва да светва сигналната лампа и те се обръщат за помощ към психолог, а третият етап е системната злоупотреба с наркотични вещества – когато пациентите ежедневно или по няколко пъти на ден приемат наркотици.

– Кога е моментът, в който родителите най-често се обръщат за помощ към психолог?

Валентин Минков: Много често родителите търсят помощ, когато са в безизходица и шок, разбирайки, че детето им употребява наркотици. Очакванията са, че ние психолозите, ще направим чудо. Много е важно да си дадат сметка, че ролята на психолога е подпомагаща, а не решаваща проблемите. Психологът подпомага процеса на взаимодействие между тях, той не е вълшебник. Когато те не получат „вълшебното хапче“ от психолога, родителите се отдръпват и тръгват да търсят други специалисти за алтернативно мнение. Често отново се връщат при нас, като вече са се сблъскали с последствията от употребата на наркотичните вещества – употребяващият има здравословен проблем, хванат е от полицията или е влязъл в етапа на активна злоупотреба.

За да има успех, трябва да се работи с двете страни – с човека, който има проблем и средата, за да може да се постигне дългосрочна промяна. В много от случаите зависимите към наркотици влизат в дългосрочни програми – т.нар. терапевтични общности или комуни, но родителите остават на същото ниво. И за съжаление, съзнателно или подсъзнателно, общувайки след това с детето си, има вероятност отново да го подтикнат към употреба на наркотични вещества.

– Търсят ли сами младежите помощ от психолог?

Илиан Илиев: Досега в практиката си съм имал единични случаи, в които младежи сами са ме потърсили за помощ. Някои просто идват и споделят, че са пушили от чисто любопитство, като това става в един неформален разговор. По-често към психолог се обръщат родители на злоупотребяващи младежи. Както вече споделих, много важен фактор е първичната превенция и за мен семейството трябва да се грижи за всеки един член. И когато видиш, че детето ти се държи странно и е налице поведение, което допреди го е нямало, е нормално да седнеш и поговориш с него, като преди това си обяснил какво е наркотикът, какви видове съществуват, как влияят или си показал как изглежда наркотикът – дори на картинка. Защо не темата да бъдат негови съученици, които злоупотребяват – защо го правят и кои са причините, поради които човек изпада в това състояние. Тук е важна ролята на родителя, защото това е момент от възпитателния процес. Само че в момента възпитанието в семейството е отишло на втори план, тъй като динамиката в ежедневието е невероятно голяма – хората отиват на работа, прибират се уморени и едва ли не последната им грижа са проблемите на децата им. Когато се скъса диалогът между подрастващия и родителя, тогава детето разбира, че няма откъде да получи помощ.

Има го и обратният ефект – когато детето е под непрекъснат контрол. Тогава вече говорим за опеката и завишените изисквания. И когато си един тийнейджър, който търси своето място и своите цели, това те смачква. Работил съм с пациенти, несъзнателно подтикнати от поведението на родителите им към употреба на психоактивни вещества – просто за да избягат от опеката и прекаленото протектиране. В даден етап от живота си едно младо момче иска момент на себеизява, в който да покаже какво може и да получи поощрение за това, но когато ги няма той тръгва да търси в психоактивното вещество това, което му липсва.
Обикновено, с много от пациентите ми стигаме именно до тази празнота, до този вакуум, за който споменах. Това е вътрешната болка – не си разбран, не си приет, кой си, какъв е смисълът от живота и ученето… Когато се изгубят ценностите в живота, когато няма кой да ги формира, младият човек изпада в тази безтегловност и тръгва да търси алтернативни методи за спасение. Това е напълно нормално и разбираемо.