Нидал Алгафари пред „Плевен за Плевен“: Българинът не е Бай Ганьо или Андрешко

Среща-разговор с писателя Нидал Алгафари ще се проведе на 21 април, петък, от 18.30 ч. в Книжарница „Сиела“ в Панорама мол Плевен. Пред публиката в нашия град той ще представи книгата „Любиш ли, ти Бог си!“, която е трети том от неговата тетралогия. За себе си Нидал Алгафари казва: „В комбинацията от това ми тяло и тази ми душа живея един единствен път! За това ще се опитам да бъда максимално свободен и искрен със себе си!“.

Ето какво сподели авторът пред „Плевен за Плевен“ в навечерието на проявата:

– Г-н Алгафари, за пореден път гостувате в Плевен, какви са впечатленията ви от публиката в нашия град?

– Навсякъде хората приемат книгите ми по свой личен начин. Не мога да разгранича публиката в Плевен от всички останали в България с една малка разлика – аз съм близък до този край, живял съм дълго в Червен бряг и често съм пътувал до Плевен, така че винаги ми е много мило и красиво да бъда в Плевен.

Може би повечето от читателите са повлияни от неочакваното за тях, че аз пиша такъв тип книги, защото мнозина по-скоро ме приемат, като човек, който се е занимавал с реклама на политически партии, коалиции и личности. И точно поради тази причина вероятно голяма част от тях не са могли да ме преглътнал заради това, което съм работил. Определено, за всички бе чудно, че съм задълбал в нашите красиви български корени и съм успял да открия една поне малка част от мъдростта на предците ни, които са ни я завещали, а ние за съжаление сме я захвърлили настрана. Разказвам за българина без да има никаква обида в отношението ми към всякакъв вид и род човеци, живели по онова време. Желанието ми е всеки, който прочете трите тома, да се гордее, че е българин. Да се гордее, че хората по онова време не са били смачкани и омърлушени диваци или туземци, а изключително горди, умни хора, които са успявали да преживеят всякакъв вид катаклизми, запазвайки добротата си.

– Какво ви вдъхнови да посегнете към тази тематика?

– Причините са много. Една от тях е, че не харесвам начина, по който досега са описвани хората от онова време. Защото смятам, че българинът не е само Бай Ганьо. Без съмнение, книгата на Алеко Константинов е гениална и изключително красива, но българинът не е това. Българинът не е Андреешко, не е роб, не е онзи малък човек. Тъкмо напротив – бил е много, много голям, възвишен и духовен човек. Именно това съм търсил през годините.

А иначе конкретните поводи са много. Ако щете дори това, което се случва сега в политиката в България – да покажем най-лошото от нашите черти, благодарение на няколко политици, което също не е българинът. Той е много по-голям от политиците и всичките ни писатели, взети заедно.

– Притесняват ли ви коментарите от типа, че едва ли не човек, който не е чист българин, не може да претендира, че познава толкова добре българската душевност?

– Ако трябва да говорим по този начин за чистотата, отиваме в един период, който целият свят сочи с пръст и се отрече от него – нацизмът. Още повече, че въпросът колко аз съм чист българин и колко всеки друг е такъв, винаги може да бъде поставен под съмнение. Нашите баби и дядовци са живели на кръстопът, на който всичко се е случвало и е било възможно. За чиста нация можем да говорим евентуално в някое туземско племе в джунглите.

Българинът е този, който носи в сърцето си българското, обича и милее за правдивата си история, вижда всички добрини, които ги е имало навремето.

– Калушарството е една от сравнително малко популярните теми във вашите книги. С какво ви привлече тя?

– Калушарите са една малка брънка от целия сюжет на книгите. Повечето хора разпознават Еньовден, Лазаровден или Тодоровден в това да облечеш едни ритуални одежди, да изиграеш едни ритуални стъпки, да изпееш две песни и да кажеш, че си постигнал празненството. Нашите баби и дядовци са вложили изключително много мъдрост и прагматизъм във всяко едно действие, което са извършвали. За съжаление, тези които днес се бият в гърдите, че са големи българи, не знаят за какво иде реч в тези обичаи и традиции. Да не говорим за т.нар. патриоти или националисти, които по-скоро очернят образа на българина. Българите са били и ще бъдат изключително горд народ. Българинът ще бъде винаги щедър, гостоприемен и никога няма да откаже къшей хляб на нуждаещия се, на болния или слабия. Всички, правещи различно от това, не са българи.

– Разкажете ни малко повече за новата книга, която ще представите в Плевен.

– Новата книга „Любиш ли, ти Бог си!“ е продължение на първите две. В нея продължават историите на Богомил, на Цвета, на Емин ага, на Козма. Продължавам да разказвам други любопитни неща от нашите обичаи и традиции, спирам се на исторически факти около Емин ага, който е реално съществуваща личност, стигам и до самия султан.

– Какво предстои след третата книга?

– За съжаление, героите ми не се побраха в трите части. В началото, когато започнах да ги създавам, беше изключително лесно – все едно мъж да накара няколко моми да заченат от него. Но след това е много трудно да направляваш тези свои рожби, които леко започват да порасват, да искат своето си и да търсят пътя си. Героите ми поискаха да бъдат доразказани докрай – и новите, и по-старите – тъй като им се видя тясно в три тома. Вече съм почти на една трета от четвъртия том, като се надявам до края на тази година той да стане факт. Още не съм сигурен в заглавието, както беше и с третата част – първоначално бях решил да е едно, впоследствие се спрях на друго. Имам работно заглавие, но по-добре да не го казвам, за да не подлъжа читателите.