С изложба в Плевен днес отбелязват 140 години от рождението на архитекта на Мавзолея – Пенчо Койчев

Днес в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ Община Плевен и Военноисторически музеи, със съдействието на Института за изследване на изкуствата към БАН, откриват постерна изложба „140 от рождението на арх. Пенчо Койчев“

Арх. Пенчо Койчев е роден на 27 януари 1876 г. в град Дряново. Завършва архитектура в Гент, Белгия. През 1902 г. е назначен на работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
От книгата „140 години от рождението на арх. Пенчо Койчев, с автори арх. М. Давчева и С.Ташева, научаваме, че „…На 28 юли 1902г. става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първата му голяма творба (1903 г.) храм-паметник-мавзолей-църква-костницата, която е проект спечелил сред други 32 в национален конкурс. На откриването арх. Койчев ще бъде удостоен с български орден „Гражданска заслуга” V степен и руски орден „Свети Станислав” III степен. До края на живота си той разказва за този си проект като „любим”. Именно там той ще съумее да вплете всички свои търсения в интерпретация на националното и романтичното и не по-маловажно ще реализира тази си творба съвместно с художници и скулптури, реализирайки пълнокръвен синтез на няколко изкуства. Това са едни от водещите му постулати през цялото му творческо развитие. Обикновено по-зрелите творби се появяват в края на творческия път на съответния автор, то тук имаме обратното. Първата (по-значима) сграда е напълно зряла творба. Тя въплъщава цялостната творческа обсесия, която макар и с годините да претърпи своите метаморфози ще запази същността, очертан в нейния първообраз.
Знаем, че за вас, плевенчани, параклис- мавзолей „Св. Георги Победоносец” също е специална сграда. Тя е била много повече от успешен прощъпулник за нейния автор. Сградата е важна част в цялостния архитектурен образ на новоизграждаща се следосвобожденска България. До днес, а и за напред сградата пренася непреходни послания, закодирани от нейния автор. Тя е символово пространство-място със специално значение не само за Плевен, а и за всеки българин.
В периода 1908-1915 г. арх. Пенчо Койчев строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София (бул. „Дондуков” 36), през 1910 г. сътворява символът на Пазарджик –старата поща. В същата година царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица (построено е само едното крило, тъй като започва войната), а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов.
От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докато настъпват най-силните години в кариерата му на архитект – на 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството на благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Нарoдното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководене на строежа на Съдебната палата в София. Това е последният проект, след който арх. Пенчо Койчев огорчен от несправедливост и вмешателство ще се отдаде на отглеждането на своята любима внучка – Невена.
Именно Невена – днес доц. д-р Невена Койчев е инициатор на юбилейното честване на 140 годишнината от рождението на арх. Пенчо Койчев”.
Юбилейното честване на 140 годишнина от рождението на арх. Пенчо Койчев стартира в Централния дом на архитектите в София и ще завърши в гр. Плевен – тук от където е тръгнал големият архитект.

Конкурс за Параклис-мавзолей в Плевен

Параклисът-мавзолей „Свети Георги Победоносец” в Плевен е построен в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите в Плевенската епопея по време на Руско-турската война 1877-1878 г. войни от многонационалната руска и румънска армии.
В края на 1902 г. комитетът „Цар Освободител Александър ІІ” с председател Стоян Заимов обявява конкурс за построяването на параклис-мавзолей с основни изисквания: сградата да се проектира в български църковен стил, по вътрешните стени да има удобни и добре осветени места за живопис, да заема пространство не по-малко от 160 и не повече от 180 кв. м. Определени са три награди, като се предвижда ръководенето на строителството да осъществява победителят в конкурса.
Председател на седемчленното жури е Негово Царско Височество княз Фердинанд ¬І, а подпредседатели са Стоян Заимов, председател на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ”, и военният министър генерал-майор Стефан Паприков. От страна на Българското инженерно-архитектурно дружество за член на журито се определя архитект Юрдан Миланов. Архитект К.Сливков участва като представител на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В журито влизат художниците Петко Клисуров, Иван Мърквичка, Антон Митов и инженер Стоимен Сарафов.
На заседанието на 23 март 1903 г. журито допуска до участието в конкурса 12 проекта: 8 от София, 2 от провинцията, 1 от Дрезден и 1 от Виена. Проектите носят мото: „Цар Освободител”, „Признателна България”, „Воздадите убо всем должная”, „Вечний покой”, „Героите”, „Поменик”, „Тотлебен”, „Мир”, „Червен Кръст”, „Халикарнас”, „Обновленний” и „Vivos voco”. Журито смята, че конкурсната задача е разрешена доста сполучливо в повечето от проектите, но няма такъв, който чувствително превъзхожда другите. Затова първа награда не се присъжда, а се дават две втори, две трети, две четвърти награди и четири похвални отзива. Голямата втора награда получава Пенчо Койчев за проекта си, означен с мото „Цар Освободител”. След него се нарежда Антон Торньов с „Признателна България”. Две трети отличия на проектите с мото „Вечний покой” и „Воздадите убо всем должная” си поделят Александър Начев и Стоян Карастоянов. С двете четвърти награди се удостояват архитектите Георги Козаров („Героите”) и Никола Лазаров („Тотлебен”). Похвалните отзиви се връчват на Никола Юруков, Никола Нешов, полковник Георги Вазов и архитект Боян Стоянов.
Журито декларира, че в представените на конкурса работи е проявен голям успех по създаването на български църковен стил и изказва благодарност на всички участници за положеното от тях старание. Членовете на журито препоръчват да се отстранят недостатъците на проекта с мото „Цар Освободител”, чийто автор Пенчо Койчев, и да се строи по него.
Основният камък на параклис мавзолея е положен на 12 април 1903 г. от генерал-лейтенант Николаев, руския дипломатически агент Бахметиев, румънския пълномощен министър Мишу, министър-председателя д-р Данев, военния министър полковник Савов и председателя на Народното събрание Драган Цанков. Строителството му завършва през 1907 г.