Доживотен затвор за Чокмана, обвинен в убийството на 17-годишно момче край Плевен

Тричленен състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди  присъда на Окръжен съд – Плевен, с която на подсъдимия Георги Георгиев е наложено наказание доживотен затвор. Със своята присъда Окръжен съд – Плевен е признал за виновен подсъдимия Георги Георгиев по повдигнатите от Окръжна прокуратура обвинения за това, че на 31 май 2008 г. в Плевен в местността „Мъртва долина”, в язовир „Мъртва долина -2”, умишлено умъртвил Анатоли П. П. – смъртта е настъпила в резултат на механична асфикция, следствие на удавяне), като деянието представлява опасен рецидив. На 31 май 2008 г. в гр. Плевен се заканил на Н. Г. Г. с престъпление против нейната личност – изнасилване и убийство и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК, Окръжен съд Плевен наложил на подсъдимия Георги Г. Г. най-тежкото от двете наказания за двете отделни деяния, а именно доживотен затвор  при първоначален специален режим. Със същата присъда, той е осъден и да заплати сумите от по 50 000 лева на гражданските ищци П. П. П. и Р. М. П., представляващи обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Делото в Апелативен съд е образувано по жалба от процесуалния представител на подсъдимия Георгиев, като с жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова по силата, на която Георгиев да бъде признат за невинен и оправдан и по двете обвинения. Жалбата е била поддържана в проведеното на 20 юни 2016 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция. Частните обвинители и граждански ищци не са се явили на заседанието и не са били представлявани в съдебно заседание пред ВТАС. Апелативният прокурор е заел становище да се потвърди присъдата.
Според състава на Апелативен съд Велико Търново, жалбата е неоснователна. Въззивният съд приема изцяло правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на квалификацията на деянието, фактическата обстановка и анализа на доказателствата. По отношение на умисъла на престъплението, съставът на ВТАС е посочил в мотивите си, че не приема доводите на Окръжен съд Плевен за наличие на пряк умисъл, като споделя становището на обвинението, че деянието е извършено при евентуален умисъл. Този извод се подкрепя от цялостното поведение на подсъдимия и тройната съдебно медицинска експертиза.
Независимо от това, че престъпленията извършени при пряк умисъл са по-тежко наказуеми, спрямо тези, извършени при евентуален умисъл, въззивният съд намира, че следва да бъде потвърден размерът на наказанието, определен от ОС Плевен. Този извод е обусловен от високата степен на обществена опасност на деянието, и изключително високата степен на лична обществена опасност на дееца. Преди извършването на настоящото престъпление, Георгиев е осъждан четири пъти, за тежки умишлени престъпления (за престъпления срещу собствеността, средна телесна повреда, изнасилване, притежание на наркотични вещества), като по две от осъжданията наложеното наказание лишаване от свобода не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Съставът на Апелативен съд споделя извода на ОС-Плевен по същество, че наказанието следва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият е с много лоши характеристични данни, допълнени от изготвената съдебно-психиатрична експертиза, като същевременно с това е осъждан четири пъти с влезли в сила присъди за други престъпления, след момента на извършване на деянията, за което е подсъдим по настоящото производство. Поради това, въззивният съд намира, че наказанието, което е наложено се явява единствена възможност подсъдимия да бъде лишен от всякаква възможност да продължи с престъпната си дейност.