„Наздраве, 2016-а с…“ Даниел Петров от „Taking Heed“

В дните около Нова година в поредица от блиц интервюта, обединени под рубриката „Наздраве, 2016-а с…“, „Плевен за Плевен“ ще ви срещне с интересни и популярни хора от Плевенско, мнозина от които разнасят славата на нашия край не само в България, но и по света. С какво ще запомнят изминалата и какво си пожелават през новата година, какво ги вдъхнови и какво разочарова – бъдете с нас и ще разберете!
Следващият ни гост е фронтменът на плевенската рокбанда „Taking Heed“ Даниел Петров.

1. С какво ще запомните изминалата година в обществен и личен план?
Годината беше изпълнена с премеждия и важни уроци. Създадох много контакти и приятелства, отворих нови врати и поех нови ангажименти, които обогатиха познанията и опита ми разностранно. За „Taking Heed“ годината беше пълна с емоции и предизвикателства покрай представянето на „Искам (още време с теб)“ в медиите и награждаването й, участието ни в „Шоуто на Слави“, работата по последния ни проект и малкото, но наистина запомнящи се и ценни участия, едно от които на централния площад в Плевен, където имахме шанса да се забавляваме със страхотната плевенска публика. Все пак, едно от основните събития за 2015 г., което отвлече голяма част от времето ми и донесе нови предизвикателни ангажименти, беше новият ни музикален проект – „Taking Heed: Концертът“. Щастлив съм, че заедно с момчетата от бандата и всички приятели, взели участие, успяхме за пореден път да сбъднем една от мечтите си и да напишем важна страница от историята на „Taking Heed“. Характерът на този концерт до голяма степен подсказва каква беше годината за нас – обобщително-образователна.
2. Събитието, което ви вдъхнови? Събитието, което ви разочарова?
Не мисля, че мога да визирам конкретно събитие, което ме е вдъхновило през годината. Вдъхновяват ме амбицираните хора, с които имам щастието да работя, препятствията по пътя към постигане на целите и всички приятели, които ме подкрепят. Не си позволявам разочароващи събития да се превърнат в едни от highlight-ите на годината, но ако трябва да визирам такива, то определено това са, в световен план – политическите решения, довели до трагичните събития отпреди месец, и в национален план – една музикална издънка, която успя да събуди спомени и носталгия по силни музикални години за българската естрада, но остави горчив вкус у всички творци, които бяха замесени в опита за възраждане на международния музикален фестивал „Златен орфей“.
3. Накъде върви: светът, България, Вие?
Едва ли съм правилния човек, който трябва да отговори накъде отиват светът и България. Всеки може да се наслуша на хиляди теории чрез медиите. За мен е важно за бъдещето да се мисли оптимистично. Нужни ни са само 50% + 1 оптимистично настроени хора и резултатът ще е на лице.
С „Taking Heed“ стартираме работа по нови проекти и се надяваме да успеем да изненадаме нашите почитатели през 2016 г.
4. Какво, защо и на кого не успяхте да кажете? Направете го сега!
В този период от годината хората се сещат за семейството. Трябва да благодаря на родителите ми за това, че винаги ме подкрепят по всевъзможни начини и че са важна част от развитието ми като личност.
5. Какво си пожелавате през 2016 – на себе си, на близките, на града Ви?
За себе си се надявам 2016 г. да ми донесе повече здраве, още повече творчески вдъхновения и трудности, двойно повече уроци на живота и да се намирам една идея по-близо до това, към което съм тръгнал. Надявам се да встъпим в една силна за българската музика година!
Пожелавам на близките ми само щастие, тъй като човек не може да бъде истински щастлив, когато е беден, когато не е здрав, не е обичан, когато късметът и успехът не го следват.
На град Плевен пожелавам една по-добра година с по-малко безработица и възможно най-много поводи за усмивка!