16-годишно момиче от Асеновци откри своя будител и грабна награда в конкурс

Фатме Арсениева – ученичка в ПГСС „Никола Вапцаров” – Левски, родом от село Асеновци, се класира на второ място в конкурса за есе на тема „Моите народни будители”, обявен на 15 септември по повод началото на учебната година. В лицето на Петранка Стефанова – леля Пепа, секретар, библиотекар, музикант, ръководител на фолклорните групи в читалището в Асеновци, която работи и с деца, и с възрастни и намира време за всички и за всичко, Фатме открива своя будител.
150 ученици от клубовете „Млад възрожденец” са участвали в конкурса и са оценени от акад. Антон Дончев. Фатме Арсениева е получила своята награда в пленарна зала на НС от председателя на Парламента Цецка Цачева, заедно с отличените на първо и трето място – десетокласничката от СОУ „Иван Вазов” Даница Вакова и 9-годишният Павел Йотов от НУ „Отец Паисий” – Плевен.
Будните млади автори са прочели своите изповеди и мисли за техните будители от заобикалящо ги ежедневие.
А ето и есето на Фатме:

Моите народни будители

Всяка година на първи ноември българският народ отбелязва „Ден на народните будители”.
Всички ние величаем имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев и още много други. Тези умни и сърцати хора са били обединени от идеята за запазване на българското и разпалване огъня на просвещението в сърцата на хората. Званието „будител” носи този, който „събужда” народа си за култура, просвета, свобода и достойни дела. Той е светъл пример за нас.
Будители има и в днешно време. Те са сред нас и ако се замислим, всеки от нас носи в сърцето си името поне на един съвременен будител. За много от нас това е някой учител, общественик, библиотекар, музикант, певец или някой друг, защото всички те са достойни да бъдат наречени „будители”.
Изричайки думата „будител” в моето съзнание веднага изплува образът на една жена- обикновена, но истинска, която виждам всеки ден и всеки ден научавам по нещо ново от нея. Срещите ни ме зареждат с положителна енергия, вяра, решителност. В нейно лице аз виждам човек, от когото мога да науча много, но същевременно тя ме дарява с такава обич и топлота, на каквито са способни малко хора, които не таят в сърцето си злоба, завист, алчност. При нея майчината нежност е съчетана с респект, уважение и решителност на духа. Всеки от нас си има своя „будител” и своя „герой”. За мен моят „будител” е Петранка Стефанова – леля Пепа. Тя е секретар, библиотекар, музикант, ръководител на фолклорните групи в нашето читалище. Работи и с деца, и с възрастни, намира време за всички и за всичко.
Тя е сърцето, умът и двигателят на културата в нашето село. Много са децата, които е научила да рецитират, да подготвят уроците и домашните си. Тя изслушва проблемите и терзанията ни и ни дава ценни съвети. Лично аз й се възхищавам, защото тя намира време за всичко. Дори когато и тъжна или уморена, щом ни види, забравя своите проблеми, готова е да отвори сърцето и душата си за нас. Тази на вид крехка жена в действителност е човек със силна воля и интелект.
– „Книгата е богатство!”- казва тя,- и ние трябва да я ценим. Всеки ден човек трябва да прочете нещо, да научи нещо ново.”
Не съм срещала друг човек така отдаден на работата си. Умението й да ни привлече във всяко начинание и да ни превърне от плахи и срамежливи деца в уверени млади хора. Няма да забравя първото си излизане на сцената, всички бяхме стегнати, уплашени. Беше ни достатъчна само една нейна усмивка, един топъл поглед, за да се справим и да спечелим първото място. И винаги, когато тръгнем на фестивали и конкурси, нашата леля Пепа ще ни каже: „Горе главите! Смело напред! От вас по- добри няма, запомнете го! Никога не се подценявайте и не оставяйте да ви подценяват!”
Аз искам да съм като нея- умна, смела и решителна! Тя е моето вдъхновение, тя е моят „будител”. Навярно има много други като нея и аз се надявам да срещна още добри и истински хора като леля Пепа, които да ме вдъхновяват и мотивират. А докато я и ма нея и други като нея- ще я има и България, ще ни има и нас- младите хора на България!
А защо не някой ден и ние да не сме вдъхновение за други и нашите имена да се споменават редом с тези на Паисий, Ботев и Софроний? България има и винаги ще има нужда от сърцати хора, които да „будят” в нас родолюбието.
Аз вярвам в това! Повярвайте и Вие!
Фатме Вергиниева Арсениева, ПГСС ”Н.Вапцаров”-гр.Левски