Доц. Мая Дановска: Мозъчният инсулт е предотвратим и лечим

Среща с медиите, посветена на Световния ден на мозъчния инсулт – 29 октомври, се проведе днес в УМБАЛ – Плевен. Денят се отбелязва по инициатива на Световната инсултна организация от 2006 г., а тази година е определена от СИО за година на пациентите от женски пол с мозъчен инсулт, предвид непрекъснато нарастващата заболеваемост на жените от мозъчен инсулт, сподели доц. Мая Дановска, началник на Неврологичната клиника при УМБАЛ – Плевен. Тя наблегна на глобалната значимост на проблема, посочвайки, че годишно от мозъчен инсулт годишно боледуват 17 млн. човека, от които 6 млн. умират. Рискът от заболяване нараства с възрастта, като около 72% от инсултите се случват след 65 години.
Доц. Дановска посочи, че в световен мащаб инсултът е водеща причина за дългосрочна инвалидизация на пациентите. Тя изтъкна, че на всеки 2 секунди пациент получава мозъчен инсулт, а т.нар „мълчаливи“ мозъчни инсулти са водеща за причина за настъпващи сериозни ментални увреждания. Началникът на Неврологичната клиника изнесе данни, според които 15% от възрастните не могат да назоват дори един симптом на инсулта. 13 часа пък е средното време от настъпването на първите симптоми до представянето на пациента пред медицинските служби. 58% от пациентите с инсулт остават непрегледани през първите 24 часа от началото на заболяването, а 52% от всички попаднали в Спешно отделение не осъзнават, че имат мозъчен инсулт. България е на първо място по смъртност от мозъчен инсулт в Европейския инсулт, сподели още доц. Мая Дановска. Тя посочи, че за последните 3 години смъртността от инсулт у нас е нарастнала с 3.1 на 100 000. От инсулт умира всеки 5-6 мъж и всяка 4-5 жена.
Доц. Мая Дановска бе категорична, че са мит твърденията, че инсултът е непредотвратим и че не може да се лекува. Не е вярно и това, че инсултът поразява само възрастни и възстановяването е кратко. Мозъчният инсулт не дискриминира – той поразява хора от всички възрасти, етнически групи и произход. Ето защо, ние трябва да положим максимални усилия взаимно да си подадем ръка, за да намалим риска от мозъчен инсулт, заяви тя. Сред трите най-важни действия за предотвратяване на инсулт тя посочи редуциране на всички познати рискове, своевременно и ранно разпознаване на симптомите и предоставяне на оптимални възможности за адекватно и специфично лечение на пациентите с мозъчен инсулт.