Плевенчанка превръща стари дрехи в модни уникати

Марта Мешинска е учител по английски език по професия, а по душа и призвание – творец. Дълги години е обучавала учениците в Езикова гимназия – Плевен, днес се е отдала на своята страст – да майстори дрехи и бижута. Ще кажете какво пък толкова необичайно. Ами това, че нейните рокли, панталони, палта, елеци са изцяло от вече излезли от мода дрехи, такива с някакъв дефект или просто преправени така, че да са многофункционални. А неповторимите й гривни, колиета, брошки, обеци са създадени от непотребни за повечето съвременни хора неща – парченца стъкло, пластмасови бутилки, намерени мъниста и т.н.

Плевенчани, които са били гости на „Парад на модата” вече са виждали нейните две колекции „Молец” и  „Лавандула”.

За това как се рециклират стари дрехи, за да се превърнат в моден уникат, разказа пред „Плевен за Плевен” Марта Мешинска. 

-Марта, да започнем от самото начало – как ти хрумна идеята да правиш дрехи от вече демоде тоалети?

-Идеята ми хрумна, когато работих с мои ученици в Езикова гимназия по няколко международни проекта, като последният беше свързан с това как да запазим енергията за утрешния ден.  Тогава реших да включим повече момичета в проекта като ги заразим с идеята да правят различни аксесоари от отпадъчни материали и по този начин да се научат да мислят екосъобразно. Смята се, че рециклирането е един от начините да опазим природата, защото според данните от някои изследвания т.нар. бърза мода е вторият замърсител в света след петролната индустрия.  Мотивирах се допълнително и от един запис, който чух – учени от Техническия университет в Дания са направили изследване и са обобщили резултатите  от това какви са ползите за природата от покупката на дрехи „втора ръка” или такива, които са на склад, защото са демоде и ги преработваш. Оказва се, че по този начин значително се намалява количеството на използвани пестициди за обработката на памучните полета, намаляват се токсините в почвата, замърсяването на водата при производството на дрехи и т.н.

Всъщност идеята ми е да направя дрехи, които да са екосъобразни, но и същевременно да са многофункционални. Т.е. една жена, когато си променя фигурата поради бременност, или пък отслабва, напълнява, дрехата да може да си променя функциите – да бъде носена като наметало, като пола, като рокля или като туника, но тя да си остане в гардероба, да продължи живота си.

Дрехата освен, че отразява вътрешното състояние и индивидуалност на човека, тя е и белег за еволюцията, защото жената от безропотна домакиня постепенно преминава през период на агресивно отстояване на своите принципи и в последните години вече намери своето място. Това се вижда и в модата – от полите първо се мина към мъжкия тип дрехи с големи подплънки на раменете и панталони, после към такива, които очертават силуета и може да се каже, че скоро дойде етапът на най-освободената дреха. Вече няма значение какви дължини и ширини носим, човек се изразява чрез това, което облича.

-Какви дрехи предпочиташ да правиш?

-Аз залагам не на плътното прилепване на материята по тялото, а по-скоро на небрежния  силует, който осигурява удобство и свобода на движенията. Фигурата е облечена по друг начин – освободена и същевременно женствена. Това според мен отразява и духът на слабия пол днес. В нашето забързано ежедневие жената има много задължения – тя трябва с една и съща дреха да е на работа, след това да отиде да напазарува, да прибере детето от училище или детска градина, да посети изложба или друго събитие. Затова и аз смятам, че вече границите между официалните и ежедневните дрехи не са толкова ясно изразени.  За мен  най-важно е дрехата да е многофункционална.

-Как решаваш по какъв начин да преобразиш един панталон, едно палто, стара рокля?

-Когато видя дадено нещо моментално ми хрумва какво да направя от него. Например  един мъжки панталон с малки промени съм превръщала в сукман, а от сако съм оформяла елек или чанта.

-Не всяка жена може да направи това – да преобрази една дреха. Или време няма, или не й хрумва подходящата идея.

-Всеки носи в себе си някаква креативност, която трябва да развива. Краденето на идеи е свободно, така че всеки, който види една моя дреха, може да заимства идея за себе си.

-Какво ти е нужно у дома – шевна машина и…?

-Дори без шевна машина стават нещата. Повечето неща съм правила на ръка, защото понякога при готова дреха шевният тегел може да загрози. Случи ми се, че бях в София на един курс за повече от месец и понеже не обичам много да повтарям дрехите си, само с иглата и конците от несесера, които имах в хотелската стая, си измайсторих някои неща. Една и съща дреха може всеки ден да е нещо различно – потник, шал, качулка, каквото ти дойде на ум.

-Какво ти е отношението към дрехите „втора употреба”?

-Аз смятам, че всяка дреха си има свой живот и не бива да го прекъсваме. Ако дрехата е в отлично състояние с етикет, запазена, но вече е демоде, то може много лесно да бъде направена така, че да е актуална. А тези, които са по-стари могат да служат както аз казвам за „донори на други дрехи” –  да ползваш копчета,  дантелени декорации, апликации и други, които да дадат живот на друга дреха. За мен е грехота да се изхвърля нещо, в  което са вложени усилия, време и средства. Това е и мисъл за бъдещето на планетата. Аз не напразно съм написала и на страницата си във Фейсбук – DeniMart – онлайн бутик за дрехи и бижута, че „Визията на жената днес определя визията на света утре”. Когато една жена внимателно подбере дрехите за гардероба си, това е една мисъл за утрешния ден, за природата, за човека.

-Има ли дизайнери в България, които се занимават с такава мода – да рециклира стари дрехи, да им вдъхва нов живот?

-Наскоро попаднах на сайт на една софиянка, която е започнала да се занимава с такива неща, не знам обаче доколко успешно. В световен мащаб обаче тази тенденция набира скорост. Известни дизайнери представят подобни колекции, в които намират интересни решения и отправят предизвикателство. Мисля, че в България това тепърва ще става актуално. За съжаление у нас хората все още се плашат от думата рециклирам, защото правят асоциации с нещо старо и демоде.

-Всяка една от твоите дрехи е уникална и няма с какво да се повтори.

-Винаги съм смятала, че не е добродетел да си като всички останали, но е смелост да си различен. С умение и вкус можем да превърнем всеки дефект на фигурата или дрехата в ефект и да ги демонстрираме с достойнство, увереност и грация.  Вдъхновение за едната ми колекция  бе мисълта на известния дизайнер Емануел Унгаро, който казва, че „Луксът е въпрос на пари, елегантността на интелект”. Според великата Коко Шанел пък луксът трябва да е удобен – в противен случай това не е лукс. Тоест всяка жена може да намери и изрази своята индивидуалност в дрехата, но най-важното е да се чувства в хармония със себе си и с потребностите си.

Бижутата на Марта са изработени от отпадъчни материали или стъкло. „Всяко едно стъкълце, което сме намерили на плажа и е оформено от морските вълни, може да се превърне в бижу. Аз съм събирала какви ли не стъкълца. Така хем прочистваш, хем създаваш след това нещо красиво”, разказва плевенчанката. Пластмасовите бутилки също са нещо, което я вдъхновява, освен това вълната в суровия си вариант, парченцата плат. Марта използва и домино, части от детски играчки, дори топчетата от ученическо сметало, пера, камъчета от скъсани огърлици. От всичко това тя прави уникални обеци, гривни, брошки.  

Снимки: личен архив, Марта Мешинска