Плевенската фамилия Стойкови – трудолюбиви и амбициозни

Фамилия Стойкови оставят сериозна диря в историята на Плевен и региона през XX-ти век. Нейни най-видни представители са Ангел Великов Стойков и Андрей Ангелов Стойков.

Ангел Стойков със съпругата си на разходка с колата в с. Орешак, Троянско

Ангел Великов Стойков е роден през 1879 г. в Плевен. Произхожда от средно занаятчийско семейство. Велико Стойков – бащата на Ангел е обущар-папукчия. Самият Ангел е най-малкото дете в семейството, като по-големи от него са двамата му братя и сестра му. За нещастие бащата умира много млад, а четирите му невръстни деца остават сираци. Грижите за семейството падат на плещите на овдовялата майка. Тя разполага с оскъден полски имот – лозе, градина и две-три малки ниви. Майката не успява да обработва земята сама. Това налага тя да даде земята “на изполица”. Земята е обработвана от друг, като тя получава половината от продукцията. Освен това, майката на Ангел Стойков, започва да търси препитание за децата си – преде, тъче и плете.
Едно по едно децата й поемат в различни посоки – най-голямото става овчарче, вторият син заминава с група керванджии в Елена. Дъщерята се задомява 15-16 годишна, а при себе си оставя най-малкия син Ангел, който от малък е живо и палаво дете с буден ум. Въпреки всичко това, майката не може да се справи с наложените й данъци. Налагат и запор на имуществото.
Малкият Ангел виждайки безизходицата в която са изпаднали, натъжен и уплашен пита майка си: “Мале, какво да правя?”, а тя му отговаря “Иди се, синко, ценевай!”. Той приема съвета на майка си, започва да търси работа и така става чирак при един плевенски содаджия. Работи години наред, усвоява доста от своя чорбаджия. Едва 15-16 годишен след като е спестил известна сума пари, започва самостоятелна работа. Провървява му и това го окуражава. Ангел Стойков е рядко трудолюбив, инициативен и умен.
Едва 20-годишен обвързва живота си с младо момиче от Чирпан. Така Ангел основава собствено семейство, като приютява и своята майка. Младото семейство Стойкови се сдобива със син – Андрей, след това с дъщеря. Съпругата му умира при раждането на второто им дете. Това налага Ангел Стойков да остави двете си деца при своята майка. Той самият заминава за Балкана, където по това време се строи железопътната линия Букурещ – Стара Загора. Линията се строи от екип от италиански инженери. Тук Стойков открива собствена фурна. След това спечелва доверието на главния инженер на новостроящата се линия, като той му възлага да доставя хранителни продукти за строителните работници – хляб, месо, мас и други. След като строежът на линията приключва, Ангел Стойков се оженва повторно и заедно със съпругата си се завръща в родния град.
В Плевен продължава своята търговска дейност. През 30-те години на XX век започва търговия с яйца, птици и плодове. Заедно със сина си Андрей откриват яйчарски склад. Фирмата е регистрирана на името на Ангел Стойков. Същевременно развиват и соватчийство на едър рогат добитък. Ангел Стойков умира на 26 февруари 1959 г.
Синът му Андрей Ангелов Стойков е роден на 7 февруари 1901 г. в Плевен. В ранна детска възраст остава без майка, той е зле отглеждан и измъчван от мащехата си. След като завършва средното си образование в Плевенската мъжка гимназия, решава да продължи образованието си в Свободния университет в София в специалността финанси и търговия. Същевременно работи активно при баща си. След двегодишно следване преустановява обучението си. Отдава се на търговия и му провървява. Печели търг за доставки на хранителни продукти при новостроящата се дига при днешното с. Байкал на река Дунав. До голяма степен го улеснява и разработения му соват. От 1933 до 1936 г. развива търговия с горивни материали и доставка на камъни за строеж на шосета. Открива и мандра за кашкавал на “Сър пазар” със съдружник г-н Настев. От началото на 1937 г. в съдружие с Георги Костов Крушовски от Плевен откриват комисионно-търговска фабрика за износ на яйца, птици, пулп и др. Работи с крупни фирми в Плевен и страната. През 1939 г. в съдружие със Симеон Петров, Лальо Ангелов и др. полагат основите на ООД “България” – гумена индустрия. Андрей Стойков става директор на предприятието.
Във фабриката работи до национализацията и през 1947 г. Започва отначало като работник на новостроящия се стадион “Слави Алексиев”. Работи също и на различни строителни обекти в София. Андрей Стойков остава до края на живота си жизнен, буден, трудолюбив и амбициозен човек. Приключва земният си път на 26 септ. 1983 г.
В “Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на фамилия Стойкови съдържащ документи от 1904 до 1987 г.
Използван справочен апарат: Ф. 599К, инв. опис I, а.е. № 1, л. 1 – 2, а.е. № 22, л. 1
Изготвил: Илиян Цветанов, старши експерт в отдел “Държавен архив” – Плевен