Христина Комаревска ще зарадва приятели и почитатели с „Време за писане“

На 27 ноември, четвъртък, от 16.30 часа в ХГ“Светлин Русев“ е премиерата на новата книга на Христина Комаревска „Време за писане“. Тя ще бъде представена от Вера Стефанова- поет и журналист, с рецитал на Даниела Димитрова, изпълнителен директор на Сдружение „Плевенски обществен фонд – „Читалища“, на рояла – Силвия Михова, преподавател в училище по изкуствата „П.Пипков“. Проектът е финансиран със съдействието на Община Плевен.

Христина Петкова Комаревска живее и работи в Плевен. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работила е като репортер и редактор във вестници, издателска къща и телевизия. Автор е на поетичните книги: „Горчиво колендро” – 1998 г. ИК”Фотон”, „ Забранено за влъхви” ИК ”Фотон” – 2000г., „Жива вода” ИК „Фотон” – 2004 г., „Боси пилигрими” /ИК”Фотон” 2007 г., „Душа назаем” – ИК”Фотон” – 2010 г., „Шепот на раковина” – 2013 г.
Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител е на наградата на СБП „Дора Габе”, на Община Плевен за книга „Рена Попова” и на други награди от национални и международни литературни конкурси. Превеждана е на чужди езици в сборници и алманаси.

ВРЕМЕ ЗА ПИСАНЕ…
Има ли такова?
Да, истинският творец го усеща, всеки по своему. Дали е като пърхане на пеперуди в корема, от което ти се подкосяват краката и трябва да споделиш? Или е амбиция да забъркваш в словесното гърне микстури като алхимик, открил формулата на философския камък? Или пък е умора, светла тъга, която диктува думите, стипчиво-горчиви, и на бавен каданс виждаме стъпките си във времето…
Кой знае… заблудите понякога са и спасение. Радваме се на цветните стъкълца като туземци, а те в редки случаи са диаманти. Цената е платима, рано или късно. Вкусът на горчивото колендро усилва жаждата, забраните и даровете на влъхвите ни правят по-силни по пътя на пилигрима, който следва душата си назаем под шепота на раковината…
В Еклисиас се споменават видовете време – да събаряш и да съграждаш, да раздираш и да съшиваш, за търсене и губене…да мълчиш и да говориш. Мъдри писания, които помагат да видим посоката, но драките по пътя са си наша грижа. Всеки със своя кръст, жезъл и железни обуща по своя Via Dolorosa.
За да стигне до извора.