Една актриса с 33 театрални сезона, едно момиче на 55

Мариета Калъпова, родена на 1 март 1959 г. в Димитровград; завършила Руската езикова гимназия в Плвевен /днес ГПЧЕ/, два сезона стажант-актриса в Плевенския драматичен театър; студентка на проф.Димитрина Гюрова в Театралната академия /1979 – 1983/; три години в Толбухинския драматичен театър и от 1986 г. единствено вярна на сцената в любимия Плевен.

Вярвате или не, но в първия ден на март Мариета Калъпова наистина навърши 55 години. Театърът съвсем доскоро искаше от нея да е само млада, и тя по войнишки, но със скрит жезъл в раницата, се справяше с всякакви задачи, та затова сигурно хвърли много хора в заблуждение относно навършената възраст. Даже и тези, които са непрестанно с нея на сцената. Но нещата са такива, каквито са. Така тичайки, гонейки илюзии, надежди, копнения, пропъждайки страхове и суети, устремно впускайки се във всякакви приключения, предизвикателства и игри, Мариета я докара до тук. Фина и дръзка, гневна и смирена, шантава и мъдра, тя продължава да е от онези артисти, които с присъствието си имат сили да раждат събития, да хранят надежди, да взривяват любопитството… Родените за театър,които всячески искат да го съхранят и в себе си, и в нас.
Позволявам си думите за Мариета, защото с нея си имаме лична история – повече от 35 години сме свързани здраво като съмишленици, като участници в различни, но наши си духовни съзаклятия.
А за да си знаем, с кого си имаме работа, ще припомня и някои от обичайните подробности. Мариета е ученик на едно доста интересно преподавателско трио в Академията, проф.Димитрина Гюрова, асистенти Богдан Сърчаджиев и Георги Попов. Смея да твърдя, че талантливите им студенти са разпознаваеми навсякъде в българския театър. Та, Мариета нареди в своя личен професионален пъзел парчета от дисциплината, суровостта, разумността на проф. Гюрова, от омайния артистизъм и много от незаменимата прелъстителност на Бондо; от лекотата и чисто човешката непринуденост в правенето на сериозните неща на Попов. Доколкото си спомням, тя не беше от фаворитките в класа, но отношението към нея, свидетел съм, беше като към готов, завършен актьор, с изискването за повече убедителност, увереност и самочувствие, като към надарения човек, който трябва да се отвори за предизвикателствата на професията. На финала на четирите години във ВИТИЗ в дипломните спектакли Мариета изигра една шеметна и възпламеняваща латино Жулиета – Мария от мюзикъла “Уестсайдска история” и Гина от “Лодка в гората” на Хайтов, която ни омая с тихо страдание и неустоим копнеж за любов. Тук е мястото да споменем, че двата стажантски сезона в Плевен не са просто “между другото”, защото на тази сцена тя общува със забележителни колеги и партньори – с режисьора Елена Цикова, със Саша Филипова, Васил Костов, Иван Самоковлиев, Димитър Хаджийски… Трите сезона в Толбухин от 83 до 86 г. ми се губят, ако някой любопитства ще трябва да пита самата Мариета, но както тя се шегува “Помня се май само като героиня от актуалните за времето си съветски пиеси”. Завръщането в Плевен стана с едно такова заглавие “Варшавска мелодия”, спектакъл, който заедно с Васко Чушев превърнаха в елегантен разказ за изгубената и намерена любов.
И така у дома, за добро или лошо, и в добро и в лошо вече 28 сезона, в които тя се утвърждаваше като важна за театъра актриса. Артист с характер, и този характер се проявява дори и в простичкото “не знам колко роли съм изиграла, кои съм обичала и кои не”. Помни всяка от тях, но не ги брои, помни до най-малката подробност работата с режисьори, които не просто й дават шанс за нова изява, а я разтварят почти до безтелесност – като Герчак в “Следобедни игри”, Кац в “Ревизор”, Бойко Богданов в “Мандрагора”; работата в “Страшният съд” и “Васа Железнова”; изключително цени направеното с Димо Дешев /за последните години откроява като свое собствено постижение Майката в “Майстори”от миналия сезон/ и с Веселин Бояджиев. Тя е актриса, за която и до днес, смисълът на текста, като цяло, е далеч по-голям от този на конкретната роля. И затова има драматургични текстове, в които влиза с цялата си енергия, воля, демонстрира силна аргументация за живот на образа и се отдава до край; но се случва да “присъства” и с опънати нерви и изострени черти, съпротивляваща се, отстранена, готова да избяга, обаче гласът на здравия професионализъм се надига и тя пак остава. Просто, защото има кауза и тя не може да изневери. В сценичните й превъплъщения можете да разчетете игра – чиста, прецизна, обмислена; друг път зрелищна, ярка, свръхефектна или странно кротка, почти примирена; щурава, иронична, строга и делова – да се чудиш за един и същи артист ли става дума. Но в каквото и да попадне – комедии /”Двубой”, “Любов по френски”, “Осем жени”, особено от последните два сезона – “Играем Чехов” и “Да си разменим жените”/; драми /”Когато гръм удари”, Да играем Стринберг”, Антигона в Ню Йорк”, “Нощта на момичетата”/, кабарета, детски представления, или любимите й музикално-сценични форми,в които нахлува с цялата си виталност и яркост, тя, Мариета навсякъде и всякога защитава своята философия – театърът е място за интелектуална игра, за мисловна дейност, територия на въобръжение, високи чувства и емоции, и в него не просто се пребивава, а се живее пълноценно, и има едно условие – можене. Който може – го може, заедно с пропаданията и неудовлетворенията.

Какво друго й се е случвало в професионален план – няколко екранни превъплъщения от края на 80-те год. на миналия век в два чисто женски филма “Приземяване” и “Отражения” и главна роля в един интелигентен и елегантен човешки разказ “Защитете дребните животни” / филм с награда от фестивала “Златната роза”/.
Със сигурност съм пропуснала роли и събития, на които Мариета държи. Не е и възможно да се обхване всичко. Обичам преживяванията, с които тя ме дарява, високо ценя общите ни моменти, които се случват между мен, зрителя, и нея – актрисата. Искрено вярвам в силата на моженето й, в смелостта и куража й, за да отговаря на всякакви провокации и да приютява и отглежда душите на следващите си героини. Надявам се да й се сбъднат още много интересни и смислени, театрални и житейски сюжети. Заслужава го!
Бъди здрава и не спирай да тичаш,скъпа Мариета!

Мариета Георгиева

Снимки – архив Плевен за Плевен