„По сърпа на месечината” спуска своите читатели Гюлшен Алиева

„Тя е чергарка, пресява прах, от диви пепелянки няма страх. Тя е родена в Свищов, града на дарителите, на Алеко Константинов – Щастливеца, на Цветан Радославов, авторът на българския химн „Мила, Родино”. Тя е жеравна, нежна, лирична до грам, кълнове спастря в бялата длан. Тя е медицинска сестра в клиниката по пневмология – еднакво влюбена в бялата стая и в рогчето на бялата луна. Тя е магма под апостроф и облак от щурчета, а душата й – лава от любов”. С тези думи поетът Осман Мустафов представи „виновника” за поетичната проява тази вечер в художествена галерия „Дарение Светлин Русев” – Гюлшен Алиева. Повод за литературния празник бе премиерата на четвъртата й стихосбирка „По сърпа на месечината”.

Повече за творчеството на Гюлшен Алиева сподели поетът д-р Стефан Станимиров, който посочи, че събитието е не само празник за поезията, но и за клиниката, в която Алиева работи повече от 30 години. „Струва ми се, че предишните представяния бяха много скоро, но от първото ни делят вече цели девет години, а от второто – две. Времето си върви неусетно, докато стигнем до есента на равносметката, а след нея да тръгнем към нови цели”, каза д-р Станимиров. Според поета-медик, всяка една от стихосбирките на Гюлшен Алиева е стъпало към следващата и така до „По сърпа на месечината”. Книгата е едновременно и край на един цикъл, и ново начало, защото докато се подготвяше за печат, Гюлшен редеше стихотворение след стихотворение, разкри Стефан Станимиров.
Д-р Станимиров не оспори факта, че поетическата дарба е нещо, с което човек се ражда. „Тя не може да се придобие с усърдни упражнения, упоритост и постоянство. Но и само тя не е достатъчна, за да се превърне човек в истински поет. Защото и най-ярката дарба подлежи на развитие, което ще й позволи да се разкрие най-пълно”, каза още той.