Много въпроси за бъдещето на Плевен…

49 точки са предвидени в дневния ред на предстоящото юлско заседание на Общинския съвет в Плевен. Две от тях, обаче, представляват важни стратегически документи за бъдещото развитие на Община Плевен. Първата е проектът за „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Плевен”, а втората – годишният доклад за наблюдение на изпълнението на Плана за развитие на Община Плевен /2007-2013/ през миналата година. Предполага се, че и по двете точки, всяка една група съветници, представени в местния парламент, ще презентира своята визия и анализ. Въпреки, че оставаме скептични, с оглед на няколкото публични презентации на Интегрирания план, на които общинските съветници или ги нямаше, или пък присъстващите се брояха на пръстите на едната ръка. Но това е тема на друг коментар. Сегашният ще отдели няколко реда по представеното предложение за – годишен доклад за наблюдение на изпълнението на Плана за развитие на Община Плевен /2007-2013/ през 2012 година.

Веднага трябва да отбележим, че екипът, подготвил документа, е изпълнил професионално и съвестно задачата си. Докладът е в 6 части, като ще се спрем по-подробно на първата и последната, които анализират фактите и предлагат някои решения.
Първата част се спира на общи условия за изпълнение на Общинския план за развитие, и в частност, промените в социално-икономическите условия в общината, като отчита «финансовата и икономическа криза в страната, със всички произтичащи от това негативн последствия и аналогичните им проекции на местно ниво», които формират общия неблагопрятен фон, на който Община Плевен е реализирала дейности през миналата година. Констатира се, че бизнесът не подобрява финансовите си показатели, поради което не разкрива нови работни места продължава, и това предпоставя наличието на устойчивост в тенденцията за съществуването на постоянна безработица сред икономически активното население. Слаб инвеститорски интерес, от страна на чуждестранни и български фирми, като една от причините е липсата на подходящи и атрактивни терени, особено с напълно изградена довеждаща инфраструктура; намалена проектната активност на неправителствените организации, поради изчерпване на възможностите за осигуряване на необходимите финансови ресурси, под формата на собствен принос към бюджетите на проектите и оборотни средства по време на тяхното изпълнение, са другите важни констатации.
„Равнището на публично-частното партньорство е крайно незадоволително, вследствие на все още доминиращите традиционни представи за съдържанието на такъв вид взаимодействие между частната инициатива и държавата.», пише още в документа.
Отбелязва се и фактът, че Община Плевен е изпитвала през 2012 година остра нужда от осигуряването на „свободни” пари за обезпечаване нормалното изпълнение на проектите с европейско финансиране.

В своята по-интересна, заключителна част, наблюдателният доклад отчита значителен ръст в нвестиционната активност на Община Плевен, нарастване на броя на одобрените проекти и реализираните обекти, стартирали изпълнение с външно финансиране, както и на обема на привлечените и разходваните финансови средства.
Отбелязва се добре развитото партньорството с третия сектор, в рамките на проектната актвност, както и факта, че не така стоят нещата, свързани с бизнеса. За пореден път се препоръчва: там, където е възможно, неправителствените организации могат да поемат повече от тежестта на „меките” мерки, самостоятелно или в качеството си на водещи партньори, което ще освободи Общината от изпълнението на подобни проектни ангажименти, за да осъществява повече инвестиционни интервенции в инфраструктура. И още: създаването на местен или регионален Фонд за подкрепа на НПО, изпълняващи проекти с външно финансиране.
Друг важен извод, направен от авторите на отчета е слабото развитие на публично-частното партньорство. След приемането на закона за публично-частното партньорство е необходимо разработване на общинска наредба, с коята да се регламентират формите и механизмите на ПЧП, да бъде насърчена частната инициатива и преприемачеството и да се даде тласък на процеса.
Приоритизирането на общинската собственост и оптимизирането на нейното управление ще създадат предпоставки за повишаване на инвеститорския интерес и прецизиране на инвестиционното поведение на Общината.

Предстоящият програмен период 2014 – 2020 година поставя редица въпроси и предизвикателства, както пред всички общини, така и пред община Плевен конкретно. Дебатът около тях е належащ, с оглед на краткия времеви отрязък за решаването им. Тези въпроси, обаче, засягат едно стратегическо планиране на национално, регионално, областно и общинско ниво. Тоест те ангажират представителите на изпълнителната и законодателна власт на всички ниво на управление за вземани на компетентни и координирани решения, с оглед на една дългосрочна стратегия.
Ако целта ни наистина е Плевен да бъде водещ в бъдещото развитие на Северозападен регион, то това означава преди всичко иницциативност на всички гореспоменати нива, както и необходимост от привличането на квалитетна консултантска помощ. И не на последна място: обща политическа воля за реализиране на целите.
Това обаче няма как да стане със създаването на формални консултантски съвети, легитимиращи дребни политически поръчки, а с отварянето към целия, все още не напуснал града и областта ни професионален ресурс, определянето на приоритети в секторното развитие, и не на последно място – с изработването на наложителни стратегии в областта на образованието, здравеопазването, културата, младежта и спорта, земеделието.