Честито Рождество Христово!
Днес празнуваме Рождество Христово!
Честването на Коледа на 25 декември не е случайно. Дата се свързва със зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis).
Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
На трапезата днес е слагат пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
НАЙ-НОВИ:
- В Брестовец посрещнаха Възкресение Христово в обновения параклис - снимки
- 148 години от Баташкото клане
- Честит имен ден на Ирина, Ирена, Мирослав и Мирослава!
- Времето в Плевен: слънчево, максималните температури ще са между 19° и 21°
- Великден е! Христос Воскресе!
- Слави Трифонов ще води листата на „Има такъв народ“ в Плевен
- Доц. д-р Иван Малкодански с поздрав към плевенчани за Великден
- Кметът д-р Валентин Христов: Нека празнуваме великия ден с радост, но и със смирение!
- Кметът на община Гулянци: Светли Великденски празници, скъпи съграждани!
- 4 май 1872г. - завършва първото общо събрание на БРЦК, свикано от Левски